1,40 е производствената цена на хляба. Възможно е цената в магазините да надхвърли 1,50 лв. Според Георги Попов големият проблем за бранша е "сивата икономика", която е над 60%. Процентът е огромен и оказва влияние върху логиката на пазара. "Сивата икономика" пък от своя страна натиска цената на хляба надолу, което е добре за купувачите.
"При нас няма картелиране, а за да съществува това, трябва да има договорена цена", категоричен е Попов.
Скокът в цената на хляба си има своите обяснения, каза Светла Боянова, зам.-министър на земеделието. "Ние затова свикахме КС, за да си обясним защо цената на хляба върви нагоре. Като министерство ние наблюдаваме как вървят цените у ас и в ЕС. Има повишение на цените на брашното, но това е тенденция не само у нас, но и в света и в ЕС. Пазарът в България се регулира съобразно с ЕС. Има предлагане на пазара на хлебна пшеници, около 415 хиляди тона, което ни е необходимо до нова реколта.
Скокът при слънчогледа и вдигането на цената на олио е логично обяснение, но драстичното му увеличение не бе обяснено от представители на този бранш. Вносът на хлебна пшеница в ЕС е безмитен", съобщи зам.-министърът.
Има зърнена, хлебна, ценова и т.н. кризи. В момента сме в критичен зърнен баланс, защото МЗ объркаха сметките колко зърно ще се произведе в България и колко ще е годно за производството на хляб. В България има пшеница за максимум 4 месеца", предупреди Явор Гечев от БСП. По думите му 30% от себестойността на пшеницата се получава от горивата и е нормално тя да се начислява върху себестойността. 45 хиляди земеделци пък имат задължения към държавата и, както каза земеделският министър, те няма да получат нови субсидии. "В момента на пристанище Варна има кораб, който разтоварва зърно, което означава, че вече има зърнена криза", заключи Гечев.
Източник: в. "Черно море"