© Труд

Сагата ни се точи с кратки прекъсвания вече четвърта година, алармираха вестник "Труд" хора от Синдел, Тръстиково, Струя, Нова Шипка, Дългопол. Всеки ден към 18 ч. те застават на перон №4 на варненската жп гара и се взират в таблата с разписанието, за да видят колко ще е закъснението този път. Рядко малката композицийка от машина с 2 вагона тръгва навреме. А и тогава не е сигурно кога ще пристигне до крайната гара.

"Преди дни потеглихме по график - истински празник, но радостта беше кратка. В Синдел влакът спря за 2 часа и вместо да пътува до Карнобат 3 часа, ги направи 5. Пак се върнах посред нощ - само за да спя в леглото си. Призори ставам да гоня друг влак за Варна, време не ми остава децата си да видя, къщната си работа да свърша", описва битието си Таня. До нея отрудената Гинка от Нова Шипка си припомня, че най-дългото закъснение, което помни, е цели 6 часа, а редовните варират от 30 до 90 минути. Покрай висенето на перона редовните пътници вече се познават добре.

"Като голямо семейство сме станали заложниците на БДЖ", подхвърля сърдито мъж пред пенсия. А младеж с ирония коментира, че може и залагания за часа на тръгване да си организират.

"Поне някой нещо да спечели от загубеното време", шегува се той. "На този влак до Карнобат се качват пътници за 32 спирки. До някои от тях вървят и автобуси, но графикът им не е съобразен с работното време на хората. Затова повечето ползваме годишни карти за БДЖ. Разписанието на влаковете сутрин и вечер е удобно, стига да се спазва. А то оправия няма", обяснява Румен от Дългопол.

Той и събратята му по съдба разказват, че от началото на тази година влакът им за прибиране бил точен само от 1 до 20 януари. "Светли" периоди имало и предишните години от началото на кризата в късната есен на 2012 г. Тогава "Труд" описа мъките на пътниците, които висяха по гарите и заран заради хронично забавяне на трена Шумен - Варна. Дори служителките на билетните гишета на жп гарата в морската столица се бяха принудили да подпечатват извинителни бележки на закъсняващите за часове ученици от селата. "Четири години пишем писма и жалби до БДЖ, но адът продължава и все по-лошо става", категорична е Ваня.

Жената от с. Струя работи и в събота. Оплаква се, че от декември миналата година пътническата жп композиция по линията Варна - Карнобат била спряна в почивните дни. "За да стигна у дома, се налага първо да хващам автобус, после такси. Каквото заработя, отива за път, че и не стига", тегли равносметка пътничката. "Колегите" й на перона допълват, че и вагоните на делничния вечерен влак били съкратени от 8 на 2, затова той често се препълвал. "Тъпчем се като животни вътре след висенето на гарата", възмущават се редовните клиенти на трена.

Недоволството им е оправдано, но драмата им няма да приключи скоро, разбра "Труд" от служител в пътническия център на БДЖ във Варна. "Закъснения има не само на този пътнически влак, а причината е ограниченият локомотивен парк. Една машина да се развали - 4-5 композиции излизат от графика. За да тръгнат, се чака друг влак да пристигне, за да се прекачи неговия локомотив. Подобни аварийни ремонти за съжаление се налагат често, защото средната възраст на масовите ни машини е 40 г. Нещата се решават ден за ден", обясни Петко Александров. От думите му стана ясно, че решението на проблема зависи от покупката на нови машини и ремонта на съществуващите. Такива планове са заложени в предъвкваната от година стратегия за развитие на железопътния транспорт. Материализирането им най-бързо може да се случи, ако парите от бъдещата концесия на летище София влязат в БДЖ, както иска транспортният министър Ивайло Московски. И при условие, че Брюксел одобри държавната помощ за закъсалия жп превозвач, на който са принудени да разчитат пътниците от перон №4 и още хиляди работещи бедни българи от малките селища у нас.