© Impact Press Group | | Варненци протестираха срещу добива на шистов газ | Покрай дискусиите за това трябва ли да се добива шистов газ една друга заплаха за екологията минава някак неусетно и без много коментари. Българският парламент разглежда закон, с който въглеродните емисии, които изхвърлят във въздуха електро- и топлоцентралите, ще могат да се улавят и складират под земята. Технологията, по която ще се случва този процес обаче, все още е доста спорна и до момента никой не е успял категорично да докаже нейната безопасност. Нещо повече - въпросителните около CCS (Carbon Capture and Storage) са много повече, отколкото отговорите.
Едно от набелязаните подходящи места за съхранение на въглеродните емисии се намира точно край Варна - на устието на река Камчия. Другите, определени като подходящи места, са в Плевен, Велико Търново, Разград, Шумен, Добрич, Пловдив, Стара Загора, Кюстендил.
Повечето от определените като подходящи райони за инжектиране на въглероден диоксид се намират в северната част на страната. На практика обаче големите замърсители са далеч от потенциалните газохранилища. Това ще означава необходимост от изграждане на големи тръбопроводи, което пък незабавно води след себе си заплахата от сериозни екологични катастрофи, ако се стигне до разкъсвания или пробойни по трасето. Понеже СО2 е по-тежък от въздуха, той ще се натрупа близо до повърхността на земята и е много вероятно да предизвика задушаване на всичко живо. Идеята да се складира въглеродният диоксид в подземните кухини би била много добра, ако имаше гаранции, че той ще си остане там. Възможността от пробиви на газа обратно до повърхността би довела до летален ефект за всичко, което попадне в обсега му. Изтичането на газа в подземните води пък на практика ще ги отрови, защото в тях ще започнат да се натрупват токсични вещества от скалите и почвата. Не на последно място специалистите предупреждават и за възможност при инжектирането на CO2 в порести скали под високо налягане това да причини напукване, което, от една страна, може не само да доведе до изтичане на газа на повърхността или отравянето на водите. От друга обаче, въглеродният диоксид може да стане причина за активизирането на разломи, което ще предизвика потенциални разрушителни земетресения.
И всички тези рискове, при условие че проучвания от 2008 г. сочат, че дори и да започне да се прилага CCS, тя няма да доведе до сериозни климатични промени.Българите не знаят и нехаят
Българите са едни от най-зле информираните хора в Европейския съюз за това какво представлява CCS технологията. Нещо повече, резултатите от проведено тази година проучване на Европейската комисия сочат, че те не се и интересуват много-много от потенциалните заплахи, а очакват правителството да се погрижи такива да не възникнат. Само 3% от анкетираните знаят какво представлява улавянето и съхранението на СО2, а други 21% са чували нещо за тази технология. Въпреки малкия процент на запознати българите са най-уверените е целия Евросъюз, че технологията е нещо положително и ще подпомогне справянето с климатичните изменения. За това колко изобщо нямат представа за какво става въпрос обаче сочат противоречивите им отговори. От една страна, хората са уверени, че наличието на СО2 складове в региона им ще подобри екологията му, но мнозинството от тях имат желание тези съоръжения да са възможно най-далеко от домовете им. 76% от анкетираните дори биха се притеснили сериозно, ако има хранилище близо до мястото, където живеят. Процентът е доста по-висок от средния за Европа. По-високо от средното е и желанието на българите да прехвърлят отговорността за вземането на такива решения на властите. 34% се доверяват за това решение на институциите, а приблизително толкова - 37%, искат лично да участват във вземането на толкова важни решения.
Природозащитниците - Приемането на закон е прибързано и излишно
Освен че е експериментална и с доста съмнение за това доколко е безопасна за хората и околната среда, технологията ще доведе и до значително оскъпяване на електроенергията. "България отново закъснява с транспонирането на европейското законодателство, но това не е причина да се приеме закон, който обрича на ниска възвръщаемост, на безсмислени инвестиции и на растящи цени на тока, ако се приложи тази технология", заяви Георги Стефанов пред парламентарната комисия по икономически въпроси, която разгледа законопроекта.
Според природозащитниците приемането на такъв закон е и доста прибързано. Самата Европейска комисия дава възможност на всяка от страните членки да прецени иска ли да съхранява на територията си въглеродни емисии. Заради неяснотите около технологията обаче авторите на евродирективата изрично са посочили, че след около 4-5 години тя ще бъде преразгледана, за да се оцени натрупаният опит до момента и да се прецени повече "за" или "против" има технологията.
Мнението на природозащитниците е, че има много други алтернативни и доказали ефекта си инициативи, които могат да се предприемат за намаляване на парниковите газове, вместо да се действа "на сляпо" с една непозната и неизследвана технология.
Германия отхвърли идеята
През септември германският Бундестаг отхвърли проектозакона за подземно съхранение на въглеродните емисии. Причината беше притеснението на федералните провинции да съхраняват парниковия газ на своя територия. Законопроектът предвиждаше до 2017 г. да се направят изпитания на технологията CCS (Carbon Capture and Storage), която позволява да се улавя отделяният от въглищните електроцентрали СО2 и да се съхранява в специални хранилища, а след това да се инжектира под земята. Много от федералните провинции обаче са против правителствената инициатива, тъй като се опасяват, че инжектираният в земните недра газ може да има вредно влияние върху подземните води, а също и върху здравето на хората и животните. Същата е ситуацията и в Австрия. В Шотландия например са получени повече от 21 000 отделни възражения срещу технологията, докато у нас тя мина буквално незабелязано, въпреки че там се предвижда първата централа с хранилище за СО2 да бъде построена през 2018 г. Според екологичните организации технологията на практика е само прикритие, за да се разрешава строителството на нови големи въглищни централи.
Източник: в. Народно дело |