По неговите думи през целия период от януари до средата на година е имало общо 25 мъртви изхвърлени делфини. В случая обаче по-тревожното е, че голяма част от намерените трупове бяха на новородени делфинчета с дължина от 40-50 до 70-80 см, каза ихтиологът. Те са били силно разложени, което не е позволило да се вземат биологични проби, за да се установят причините за смъртта им. Но какво е направило впечатление?
Първо, изведнъж нарасналият до много висока стойност брой на мъртвите животни. И второ, фактът, че голяма част от тях са новородени делфинчета. Много могат да бъдат факторите и отначало бяха правени какви ли не предположения, дори за появата на някаква болест, достигнала размерите на епидемия. Но ако наистина причината беше в масово заболяване, то би засегнало в такава степен предимно новородените и младите индивиди, но и останалата част от популацията. Румънските колеги ни информираха, че подобен случай с недоказани причини и със същия възрастов състав са наблюдавали и по тяхното крайбрежие, обясни Константин Михайлов. 

По украинското и турското крайбрежие не е имало такъв висок брой мъртви изхвърлени делфини с размерите на необичаен масов мор през настоящата година.

Малките делфини са бозайници. Те бозаят, както е при хората - в продължение на повече от 6-9 месеца, и едва след това преминават към самостоятелно хранене. В случая повечето умрели са все още бебета. Освен това много такива разложени трупове на малки делфинчета са били наблюдавани на 40-90 мили навътре в морето по време на теренни наблюдения с морски съдове в рамките на националния проект за определяне числеността и разпространението на китоподобните, проведен месец по-рано. Бурното време, силните ветрове и течения вероятно са определящите фактори, довели до тяхното изтласкване и изхвърляне на брега, за което свидетелства фактът, че те са престояли във водата дълго време. Така че най-вероятната причина за този масов мор на новородени делфинчета може да бъде една основна - когато майката се оплете и намери смъртта си в рибарските мрежи, малките, които още бозаят, не са способни на външно хранене и умират от глад, подчерта ихтиологът.

Така на преден план пак излиза натискът от страна на риболова и отново се връщаме на проблема с незаконния риболов, който неколкократно превишава легалния. Правихме изследвания през 2010 - 2011 г. и резултатите бяха доста смущаващи - когато изваждахме мрежите с улова на калкан, излизаха немалко трупове на делфини, оплетени в тях (предимно морска свиня и афала, които обитават плиткия шелф), каза още Константин Михайлов. Една калканска мрежа загражда морското дъно като плет на височина около метър. А с такива, тъй наречени дънно прикрепени хрилни мрежи (много от тях бракониерски) многократно е опасано цялото ни крайбрежие. Делфините, търсейки своите коридори за предвижване в търсене на храна (по ред причини тогава ехолокацията им е слаба), не ги "виждат", попадат в тях и оплетени се удавят.

Проблемът не е само по българското крайбрежие, категоричен е ихтиологът. Когато разговарял с румънските и украинските си колеги заради масовия мор на новородени делфинчета, те споделили, че и при тях при подобни климатични условия се създават условия за повишаване броя на намерените, изнесени на брега мъртви животни. Така че не може да се твърди за завишаване на мъртвите делфини специално за нашето крайбрежие, допълни той. 

През 2013 г. по време на изпълнението на проекта към Европейската комисия за изследване на неблагоприятното въздействие на риболова върху китоподобните видове в Черно море (виж "ЕК обяви - общо 445 000 делфини са преброени в Черно море" във в. "Черно море" от 23 ноември т.г. ), когато са наблюдавали от самолет популацията на делфините, също са видели много техни плаващи трупове (навярно е имало и други, които са потънали, за да станат храна на рибите). Така че проблемът с мъртвите делфини не е от вчера.
Една от мерките, за които отдавна се говори, са акустичните устройства (пингери) за отблъскване на делфините от мрежите. А също и модифицираните рибарски мрежи, които са импрегнирани с различни химически съединения (бариев сулфат, железни окиси), които отразяват по-силно ехолокационния сигнал и така правят по- видими мрежите за китоподобните. Учените обаче не са на единно мнение за тяхното използване. Защото, примерно, ако акустичните средства се използват неправилно, те могат или да изключат това местообитание на делфините и те никога да не се върнат там, или да стане точно обратното - да ги привлекат като ефекта на звънеца, че тук за тях има храна и да заповядат на трапезата. 

После пингерите се поставят на интервали, примерно от 100 метра, и ако има промеждутък, където те не работят, тогава се получава нулев ефект от цялата инвестиция, която и без това никак не е малка за джоба на рибарите. А да не говорим, че изисква и немалко средства за поддръжката на устройствата, на батериите и т.н.. Така че ние, като страна членка на ACCOBAMS (Споразумение за опазване на китоподобните бозайници в Черно море, Средиземно море и прилежащата зона на Атлантическия океан), трябва да се съобразяваме с препоръките и резолюциите за използване на такива устройства, за да не се получи обратен отрицателен ефект.
Основната мярка за защита популацията на делфините е свързана с мерките за ограничаване на прекомерния улов на риба, категоричен е ихтиологът. 

Според него тук не става дума само за намаляване на риболовното усилие, а и за ограничаването възможно, колкото може, на незаконния улов (бракониерството). Защото той в пъти надвишава законния и е оценен като най- голямата заплаха. В тази насока ACCOBAMS стартира проект в западната част на Средиземно море с цел понижаване на взаимодействието между рибарството и застрашените морски видове, включително китоподобни. Очакваме това да се случи през следващите години и в Черно море, допълни Константин Михайлов.