За да хване окото на Бога, човек трябва да отиде във Вършец. "Бях слаб и се огънах, изгубих сили. Първо съдбата ми се обърка - напусна ме любимата ми жена. После ме хвана тежка болест и ме пратиха на лечение във Вършец. Там - бани, процедури, ама нищо... Обаче, като се поклоних на оная икона, и все едно ме озари светлина. Получих изцеление!"
Чудото станало изведнъж в храма "Св. Георги Победоносец" в градчето - иконата отворила очи и Даниел Манолов от Варна почувствал мощ в мишците си.
Мислел си, че ще полети, окрилен от божията сила.
И други миряни разказват как молитвата им намирала отклик. Иванка Василева например ахнала: "Отче, отче, иконата ме погледна!"
"Случвало се и друг път, но това е истинско чудо. Важно е човек да знае как да се помоли, да не споменаванапразно името господне", казва местният отец Петко Балджиев. Той е успял да снима иконата с виждащи очи и я изложил за богомолците като доказателство за чудото.
"На мен тази икона ми даде сили и вдъхновение да изучавам и популяризирам историята на Вършец. С божията помощ посветих живота си на това дело. Вършец е лечебно място не само с минералната вода, но и с помощта на вярата. Тук има и специално божествено сияние и човек, който търси утеха и упование, може да го види в черквата. Майка ми всяка неделя е на служба и се радва на добро здраве", казва бившата директорка на градския музей Йорданка Костова.
"Съдбата ме удари с камшик, превих рамене и почувствах празнота в душата си. Когато се помолих пред този свят образ на Исус, видях очите му - дълбоки и живи. В сърцевината на самото му същество те са и любов. Тогава си зададох въпроса: "Какво са истинска свобода и радост?"
Може би да се усмихнеш на утрото, да посрещнеш слънцето - и започнах да ставам рано, да гледам изгрева и да изпращам залеза. Разхождах се повече навън, престанах да се взирам с празен поглед в стените на стаята. Така преодолях самотата след загубата на близките ми", разказва 49-годишната Мария Исаева от Вършец.
Храмът "Св. Георги Победоносец" е осветен е през 1906 г. от Видинския митрополит Кирил. "Отправям ли молитва за здраве, непременно го правя пред неръкотворната старинна икона на Исус", казва отец Петко.
Образът на Всевишния помогнал и на Петьо, Ина и Йоанна - три деца, които страдали от страхова невроза. Родителите им не спирали да благодарят и често се отбивали в храма.
Три бездетни жени пък заченали с помощ от неръкотворната. Две от тях са от столицата, дошли тук на курорт.
"Питал съм своя предшественик отец Георги (тук е служил и баща му Константин) за тази икона. Няма надпис от кого е дарена. Историята й е забулена в тайна. Но колкото и да са загадъчни обстоятелствата, има предание, че е дошла от Цариград. Макар Вършец да е бил малко селище, тогава местни хора са имали контакти с културни центрове по света. В дадени моменти отваря очите си и ги затваря. Питах най-големи специалисти. Те го сързват със светлината.
Но когато е мрачно и облачно, тя пак си отваря очите", казва отец Балджиев. Той е завършил класическа филология и е защитил докторат по богословие в Гърция. Бил е сътрудник в Архивния институт към Българската православна църква. Според него такива неръкотворни икони има малко по света - в Новгородската черква, фреска в Боянската черква и изображение върху керемида в Рим.
"Дали са целебни? Няма осветена икона, към която, като се пристъпи с истинска чиста вяра, съответната молитва и нагласа духовна, да не помага. Ние не се покланяме на материята, а на духа. Но тази икона на Исус тук, в храма, наистина помага - това е доказано", казва свещеникът.
Източник: в."24 часа" |