След Париж най-популярен за българите е Страсбург, както и университетите в Гренобъл и Бордо, каза г-жа Коларова. Това, с което френските училища най-много привличат българите по нейните думи, са най-вече безплатното обучение в държавните ВУЗ-ове и различните възможности за социални стипендии.
Като трайна тенденция Бисера Коларова посочи и фактът, че след дипломирането си повечето от българите вече се връщали обратно в родината си. Друга алтернатива за младите хора пък е обучението на френски език във франкофонските програми в България.
860 студенти в момента се обучават в седемте франкофонски програми по електроинженерство и информатика, индустриална химия, хранително-вкусови технологии, икономика и стопанско управление, мениджмънт на хотелиерството и ресторантьорството, политически науки.
Специалностите, които се предлагат в разнообразни области, предоставят възможности за сътрудничество и обмен между българските и френски университети: Много от тях пребивават във Франция в рамките на европейските програми за обмен „Еразъм", „Леонардо" или по програми за студентска мобилност, финансирани от Университетската агенция за франкофонията (AUF).
За първи път провеждащият във Варна Пътуващ салон на образованието представя и възможностите за реализация на преводачи в Генерална дирекция „Писмени преводи" на Европейската комисия. Интересуващите се от тази възможност трябва да имат поне бакалавърска степен и да владеят поне три езика - български и два от най-използваните, английски, френски или немски.
Тази година новост е и че след два дни салонът ще спре и в Дома на армията в Скопие. Целта е развитие на студентската мобилност и изграждане на сътрудничество между учебни заведения от трите страни. Ще бъдат представени възможностите за обучение във Франция както и във франкофонските програми в България и Македония.
Източник: Днес +