© Нова тв

Миглена е от Варна. Преди три години е щастлива, защото е прегърнала най-скъпото си - сина си Марио. Днес тя е отслабнала 15 килограма, плаче денонощно, защото не е виждала детето си от половина година. Борбата й да си го върне е трудна, защото по рождение не чува и не може да говори.

Историята на Миглена започва като приказка. През 2011 година, докато е на гости на приятели в Мадрид, се запознава с испанеца Иван Медина. За по-малко от месец двамата се влюбват, макар че не могат да общуват, защото Иван не владее единственият език на Миглена - жестовете.

И така заживяват заедно. В края на 2011-а година се ражда синът им Марио. Миглена иска да доведе сина си в България, за да го видят нейните близки. Заради бързо пламналата любов с испанеца, тя самата не ги е виждала от три години. Идването в България обаче се оказва проблем. Бащата на детето й отказва категорично, като измисля различни причини.

Миналото лято Миглена решава да дойде сама за един месец в България. През цялото време мъжът й я засипва със съобщения и писма колко много му липсва. В същото време съветва Миглена да отложи връщането си в Испания, защото търси квартира за нея, него и сина им. И така минават почти три месеца, докато един ден на адреса на Миглена във Варна, пристига писмо. То е от испански съд, а бащата я обвинява, че е изоставила семейството си и е избягала в България.

За намеренията на бащата свидетелстват две дати - на едната се вижда, че той продължава да пише на Миглена колко много я обича, а в същото време вече е подавал сигнал срещу нея, че е изоставила детето си, видимо от датата на жалбата му до испанските власти. Така започва делото за родителски права и Иван прекъсва всякакъв контакт с Миглена. Сменя и телефонния си номер.

В отчаянието си майката тръгва да търси детето си сама. На адреса, на който са живеели с Иван в Мадрид, не открива никого. Разбира, че Марио е записан в друга детска градина. Подава жалба в съда с помощта на познати и се връща отново в България. Не знае за кога е насрочено делото, контактът й със служебния испански адвокат от труден става невъзможен. И така от края на октомври по цял ден гледа снимките на детето и плаче. Най-големият й страх е Марио да не я забрави.

С помощта на майка си Миглена подава жалба в Агенцията за закрила на детето, но оттам могат само да ги посъветват. От Министерството на правосъдието обясниха, че случаят е изцяло в ръцете на испанските власти. Това, което трябва да направи майката, е да участва активно и с помощта на местен адвокат в този съдебен спор.

Ако не успее да получи упражняването на родителските права на детето, тя ще има право на ефективни и лични контакти с него. Всичко това обаче трябва да бъде уредено в съдебното решение. Ще бъде, ако Миглена намери български адвокат, който практикува на територията на Испания.