©

Един минувач през живота, едно мислещо дърво, което прекроява пейзажа...Такива са (и)реалиите на Иван Обретенов и Албена Коева, сътворени в категорията "деликатност": мъчна категория, белязана от едва видимата граница между изкуството и претенцията за него, категория-предизвикателство към чувствителността на сетивата ни, една "непосилна лекота", която обаче оставя драскотини в съзнанието.

В разгара на варненския август двамата художници подреждат своите маслени картини сред прохладния сецесионов уют на старата къща, намираща се на "Братя Шкорпил" 13.

Повечето от пейзажите на Албена Коева са рисувани от натура или от впечатления, отразяващи заобикалящата ни реалност.

Изхождайки от конкретен обект се стремя да преобразя формата и цвета до по-абстрактни, чисто живописни внушения - споделя авторката . Мястото, което ме е вдъхновило, е това, което най-често чувствам като "мое" и е по-скоро повод за обръщане навътре и пресъздаване на видяното в нови късчета живописни реалности. Търся красотата като излизане от илюзията на времето и завръщане в единството на живота. Това, което намирам в процеса, чувствам като възможност за сливане между обект и субект, изчезване на разстоянието...

Кои са импулсите, които водят ръката на художничката? Кога пъзелът на скицата се подрежда правилно в картина? И как през напластяването на боята се постига въздушност на изразяването, ненатрапчивост на цвета и формата и в крайна сметка бавно, но сигурно "потъване" в невидимия свят на Албена Коева? Въпроси, които си задавам, след като посетих ателието и. Отговорите ще намерите, когато пообщувате с платната...

Не реалистичен, не натурен подход, на ръба на абстрактното предлага в своите творби Иван Обретенов. Нещата се пренасят на платното така, както са наредени в неговите представи, усещания и емоции. Рисува това, което чувства, а не това, което вижда, рисува света, облечен в идеи, които са му близки. Всички сме минувачи в този живот, всеки върви нанякъде, носи някакъв товар, обича някого... Една красива жена на светофара, един поглед, който няма да се повтори...Ето тези срещи обичам да виждам в багра и форма. Без сюжет - просто повод.

Колоритът, който Иван Обретенов използва, съответства на настроението върху платното, тоновете са по-приглушени, с характерните за него цветни акценти и свободен жест в изграждане на живописната повърхност.
Любимият момент на художника в процеса на рисуване е, когато изведнъж се появява онази завършеност, към която се стреми през цялото време, просто картината изненадва своя автор и започва сама да го води.

Добре е да си наясно, че не можеш да изкачиш Олимп, важното е да си честен и да разкриваш това, което в теб е заложил Създателят по най-добрия възможен начин - такава е философията на Иван Обретенов.