Избират Световен парламент на българите на I-вия събор на българите по света във Варна

Във връзка с наближаването на Първия велик
събор на българите по света на 1, 2 и 3 ноември 2008 г. във Варна председателят на Организационния комитет по свикването му проф. д-р Григор Велев даде интервю за сайтът за българските емигранти по целия свят EMIGRANT-BG.

- Проф. Велев, предстои голямо събитие. Във Варна, българската морска столица, ще се съберат стотици българи от целия свят, за да обсъдят въпроси за обединяването и единството на българската нация. Разкажете за тази инициатива.
- Първи велик събор на българите по света се свиква по инициатива на Българската академия по науките и изкуствата и по-точно, на Научния център за национална стратегия. Този център разработи преди 13 години първата българска национална доктрина, в която в специален раздел се обръща особено внимание на българската диаспора.
Желанието ни е този събор да осъществи една голяма мечта на българите - да организираме единството на българската нация - на българите, живеещи в рамките на българската държава, и тези, които по едни или други обстоятелства са останали извън границите на българската държава или пък на българската емиграция, която ние я познаваме във всички континенти на нашата планета Земя. Така че основната идея е да постигнем единство на нацията. Второто нещо важно е да се погрижим за защита на българската национална идентичност. Тъй като българите, попаднали в среда на други нации и народи, винаги са подложени на един процес на асимилация, на денационализация.
Друг голям въпрос, който ние на този събор искаме да разискваме, това е въпроса за лобиране в полза на Отечеството. Съвсем естествено е българите, които живеят в чужбина, да поддържат  тесни връзки с България и да съдействат за развитието на културните и икономически връзки между страната, в която живеят, и прародината, Отечеството им.

- Вероятно въпросите на форума ще са много. Дано поне част от тях да успеете да решите.
- На този събор ние ще разгледаме някои изключително важни въпроси, като, например, въпросът за образованието на българските деца и младежи, живеещи в чужбина, тоест, начините и средствата, с които трябва да се използват за откриване на съботно-неделни училища. Другото, което вълнува всички нас, това е откриването на културно-информационни центрове в тези страни, в които да се организират читалища, компютърни зали, помещения за срещи, за отбелязване на национални празници, както семейни и други. Или всичко онова, което може да запази българските традиции и обряди, характерни за българската нация.
Ние имаме и голямото желание да съдействаме за откриването или построяването на православни храмове и параклиси, където да съхраним българската духовна и религиозна култура, която винаги е помагала за обединението на българите около националните ни идеали.

- Колко делегати ще бъдат привлечени в събора? Колко българи живеят извън България и какви проблеми имат те?
- На събора във Варна ще бъдат привлечени 1000 делегати: 500 от България и 500 от чужбина.
По данните на Научния център за българска национална стратегия, в целия свят живеят 14 милиона българи, от които 7 мл и 500 хил в България и 6 мл и 500 хил извън пределите на нашата страна.
Ние искаме да засегнем и някои нерешени въпроси от българската национална кауза. Става въпрос за незаконното присъединяване на Западните покрайнини от Р Сърбия. Известно е, че те бяха от 1947 година дадени на Югославия. Днес Югославия не съществува като държавно-правен субект и тази територия трябваше или да се върне на България, или, най-малкото, да се управлява от един съвет от представителите от петте републики, които съставляваха тази държава.
Ние се вълнуваме от съдбата на българите, живеещи в Гърция, Албания и Косово, където, въпреки че с Гърция имаме подписани договори за признаване на българско национална малцинство, то е лишено от граждански права. Ние искаме в Албания и Гърция също да се уреди по дипломатически път признаването на българското национално малцинство, тъй като в Албания живеят над 150 хиляди българи, а в Косово около 30 хиляди. Искаме да разгледаме един много важен въпрос -- огромния дълг на Турция към българската държава, свързан с един договор от 1925 година, когато Турция трябваше да заплати 5 милиарда и 500 милиона долара за имотите на прогонените от южната ни съседка в южна Тракия българи. За съжаление, за 80 години Турция не е внесла нито един лев /долар/ в българската държавна каса - хазна, в резултат на което този дълг е достигнал 12 милиарда долара.

- Има много нерешени въпроси и на религиозна основа.
- Разбира се, тревожи ни процесът на турцизация на българо-
мохамеданското население в Западните и Централните Родопи. На този въпрос ще бъде отделено специално внимание, тъй като през последните години редица мощни фондове на арабските страни инвестираха огромен брой джамии -- над 1700 в Родопите, където децата от български произход с ислямска религия са подложени на едно непрекъснато турцизиране - внушение, че те са турци, без да знаят нито една дума от турския език. Както виждате, тези проблеми са изключително големи и важни.

- Проф. Велев, какви структури ще бъдат създадени на събора и каква ще бъде тяхната роля по обединяването на етническите българи, живеещи навсякъде по света?
- На този събор делегатите от България и извън нейните граници ще изберат Световен парламент на българите. Той ще бъде постоянно - действащ орган, докато събора ще се свиква на всеки 5 години, то Световния парламент ще заседава всяка година. Той ще бъде съставен от 200 души делегати: 100 от България и 100 от странство. В него ще бъдат създадени 6 комисии, които ще разглеждат конкретни въпроси. Решенията на парламента ще бъдат предоставени на българското Народно събрание, което ще ги облече в законова форма с оглед на това - да бъдат приложени в нашата административна и законодателна практика.
Искам да обърна внимание, че още на първото заседание на Световния парламент на българите ще бъде приета и българската национална доктрина. България е единствената страна на Балканите и в Европа, която няма национална доктрина. За това има много и различни причини, но главно - причините са политически.
По време на нашия събор ще бъде разгледана и приета програма за работа на Асоциацията на българите по света. Голямото ни желание асоциацията да се превърне в конфедерация - на асоциация на българската национална общност във всяка една страна, където има българска диаспора. Тази асоциация на българската национална общност да представлява също конфедерация на различни културно-просветни дружества, които има в дадената страна и които ще членуват в нея. По този начин ние смятаме да създадем една стойностна система на организиране на българите по целия свят с оглед защита на техните преди всичко граждански и социални интереси дотолкова, доколкото българската държава е в състояние да им помогне.

- Проф. Велев, каква програма ще предложат организаторите и домакините на делегатите и гостите на събора?
- Ние предвиждаме културна програма: концерти, посещение на музеи и други забележителности във Варна и Шумен. Участниците във форума ще имат възможност да се запознаят с всичко онова, което може да направи пребиваването им в рамките на три дена приятно и успешно.
Предлагаме им също безплатна храна, както и нощувки в хотелите на морската ни столица.

- Какви материали и други приятни неща във вид на подарък ще получат българите, дошли на тридневния събор във Варна?
- Ние предвиждаме на събора всеки делегат да получи един комплект от подаръци. На първо място тритомна "История на българите", съобразена с последните данни от научните изследвания на България. Второто нещо, което ще им предложим, това са документите -- Устава на асоциацията на българите по света, Правилника за работа на Световния парламент, програма за работа на асоциацията, както и бяла книга с меморандуми. Ще имаме и "Песнопойка" с най-хубавите песни, издадени от известния наш патриот Никола Григоров и неговия ансамбъл "Сите българи". Ще предложим и един диск за Орфей, който е предтеча на нашите български поселения на Балканите. Както знаете, това е певеца на траките, които са предшественици на българските поселения. Ще имаме и други материали, които ще създадат предпоставка не само по време на събора, а и още дълго след него: да имат какво да четат, да се занимават и да си спомнят за България.

- И накрая разкажете за една Ваша идея по създаването на информационна агенция и какви ще са нейните цели.
- Нашата информация е, че в целия свят се издават около 50 вестника, има и десетки електронни издания. Ние бихме искали да създадем една агенция, която да подава на тези медии информация -- от България, или всичко онова, което е свързано с живота и работата на българите в България и по света.
Тук ще направим българската стъпка. Нашият екип от 7 известни журналисти ще бъдат тези, които всяка седмица ще подават чрез нашия сайт - "Асоциация на българите по света" - конкретна информация, която те могат да ползват и разпространяват в своите издания. Това ще бъде една интересна и жива връзка, която ние ще поддържаме с тях, а чрез тях, чрез вестниците и електронните
медии, сред които, да се надяваме, и EMIGRANT-BG, с нашите братя и сестри, живеещи далеч извън границите на нашата родина - България.

- Благодаря Ви, проф. Велев, здраве и творчески успехи на Вас лично, на организаторите и домакините, на делегатите на Първия велик събор на българите по света.