"Рисуването е средство за бягство от действителност, в която попадаш, но не искаш да останеш“, споделя съдията-художник Светослава Колева от Апелативен съд Варна. Ето какво разказват от пресслужбата на съда на
страницата на институцията във фейсбук:
Преди дни със съдия Светослава Колева от Апелативен съд - Варна ви отведохме в
съдебната зала на наказателните дела. Обещахме ви продължението на тази среща, но вече не с професионален, а с личен, творчески акцент: изобразителното изкуство, която тя създава и спомените за театралната трупа на юристите-артисти. Картините й украсяват стаята на деловодството на Наказателното отделение в съда.
-
Как открихте, че имате художнически талант?-Започнах в емоционално труден период. След наистина тежки дела имах нужда да "изляза“… Когато един съдия гледа определени дела, е подложен на огромно психическо натоварване. Може в началото да не го усетиш, но в един момент осъзнаваш, че попадаш в друг свят. Той няма нищо общо с твоята действителност, с реалния ти живот и с този, в който искаш да живее детето ти. Това е свят на убийства, на взаимоотношения, в които човешкият живот не струва нищо, в който важат други правила, друг морал, ако въобще го има. Докато си в подобно дело, заживяваш в тази чужда действителност. В такъв момент преди няколко години у мен се появи осъзната необходимост да правя нещо с ръцете си. Но резултатът да бъде красив! По този начин исках да освободя натрупаното в себе си, да не му позволя да ме угнетява. Започнах с декупаж. След това дойде ред на рисуването. Много гледах клипчета в интернет как други хора рисуват. Започнах да си купувам материали, бои, четки и така малко по малко започнах да рисувам. Всъщност явно си нося дарбата още от дете, защото като малка обичах да рисувам, но не развих този талант, за което малко съжалявам.
-
Какви обекти избирате и с какви средства работите?-Акварелът е моето средство за изразяване. Обичам да правя пейзажи или цветя, фигури. Имах период, в който рисувах ударно, но след това настъпи застой и от известно време не съм посягала към четката. Бях попаднала на една книга, "Как да рисуваш с дясната част от мозъка си“. Това е една теория, че можеш да изключиш лявото полукълбо, което отговаря за рационалното, аналитичното, логиката, математиката. Идеята е да се отдръпнеш от понятието – например за ваза или цвете – да се освободиш от тези знания и да се оставиш на линиите – духът просто да движи четката. Оказа се, че е въпрос на практика.
-
Ходила ли сте на уроци или на курсове?-Не, само гледам клипове. Вече има много курсове – например малки групи рисуват заедно на по чаша вино. Или пък онлайн. Не съм участвала, но ми доставя удоволствие самият експеримент. Има изключително много артисти от цял свят в интернет, които представят своя начин на изобразяване. Аз си избрах няколко, от които получавам известия. Има и един сайт – “Patron" или покровител. Там членуват най-разнообразни артисти и можеш да станеш "патрон“ на художник, музикант или танцьор. Срещу минимална месечна такса получаваш достъп до онлайн видео уроци, които те представят. Избрала съм си да бъда "покровител“ на една млада жена, Мария. Интересното при нея е, че показва завършения продукт. Започва от скицата, боите, цветовете, четките, хартията и след това в реално време целия процес на рисуване. Това е нещо, което можеш да направиш, когато имаш време и желание. Разбира се, не си длъжен да използваш нейния модел или марки, може да е само насока. Тя задава предизвикателство и всеки от "патроните“ може да участва.
-
Какво изисква и какво Ви дава изобразителното изкуство?
-Рисуването изисква време, изисква спокойствие и подходящо място. Рядко ми се случва да имам тези неща накуп, но имам чувството, че моментът отново наближава. Често се заглеждам в снимки, в пейзажи, които искам да нарисувам. Дори си трупам снимки и имам идеи. Когато някоя много силно ме грабне, пак ще се върна. Но когато ме завладее, рисувам дни наред, докато енергията ми се изчерпи. Мисля, че много колеги - юристи имат такава артистична необходимост, защото реализират различни творчески пориви.
Спомням си още когато бях в Районния съд – съдии, прокурори, следователи бяхме учредили "Art jus“. Това е сдружение, с което правехме театрални постановки. Бяхме юристи-актьори! Поставяхме например "Котаракът в чизми“. За мен най-ценното представление беше "Криворазбраната цивилизация“. Дори наскоро открихме плакати и афиши за няколко спектакъла и ни стана много мило.
-Къде и какво играехте?-Беше много хубав период, защото се създаде доста по-различна връзка между колеги - обединени от идея, от талант, от желание. Дори се явихме на фестивал на аматьорски театрални трупи в Тополовград. Там обаче сякаш ни поляха с леден душ. Журито ни посрещна с въпроса "Къде е режисьорът ви?“. А ние нямахме такъв, нали затова сме аматьори?! Но тяхното очакване беше друго. Така ни попариха надеждите, не отговорихме на изискванията на комисията за театър. Оказахме се пълни идеалисти! Всички бяхме дълбоко потресени и много драматично го преживяхме. За разлика от читалища и други трупи, нямаме режисьор и сме пълни лаици, каквато смятахме, че е целта. И реквизитът ни не беше на професионално ниво. Но пък усещането беше незаменимо – хора, които вършат сериозна, психически натоварваща и отговорна работа, могат да запазят такава искрица и да упражнят творческите си заложби. След това настъпиха неясноти със статута на следствието и трупата спря да "работи“. Последната ни изява беше благотворителен концерт за колега, която заболя и искахме да помогнем за лечението й.
Докато бях в Окръжния съд, имах и едно скромно участие в известно телевизионно предаване за добри дела. Едно 7-8 годишно дете имаше заболяване, родителите събираха средства за лечение. Мечтата му беше да бъде съдия. Направихме така, че той "стана“ съдия. С помощта на актьори от Кукления театър пресъздадохме "Червената шапчица“ под формата на съдебен процес срещу вълка. Аз трябваше да "обуча“ детето на това как работи съдът и да го подготвя за ролята. Така му помогнахме да се докосне до мечтата си.