©

Произведенията, които доскоро са били наричани "акварелите на Каниц", всъщност са рисувани през 1885 г. от група виенски художници, вдъхновени от скици и рисунки на Феликс Каниц под неговото вещо ръководство, каза доц.д-р Ружа Симеонова - директор на Научния архив към БАН. Тя бе официален гост на събитието, което е съвместна инициатива на двете институции.

Картините са само част от ценния документален архив на Феликс Каниц, предаден през 1929 г. на Българската академия на науките с помощта на българския дипломат Тодор Недков. България получава една голяма част от създаденото и събрано от Каниц предметно, документално, картографско, художествено и книжовно богатство.

Целта на изложбата е да запознае възможно най-голяма част от българите с тези ценни художествени произведения, които ни връщат назад във времето, показвайки ни българските земи такива, каквито повече никога няма да ги видим. Сред най-интригуващите картини са тези, запечатали археологически останки край Варна, Провадия, Сопот и Видин, Троянския манастир, крепостите край село Топчии и с. Русаля, развалините при Кула и др.

Изложбата е посветена на 3-ти март - Националния празник на Република България и ще остане в залата за временни изложби на музея през целия месец.