Изоставена старица умирисва блок | ||||||
| ||||||
Често се говори за лицето на кризата - за мизерията, за упадъка, за дребното престъпление. В повечето случаи казваме, че това се дължи на недоимъка. Но дали наистина е така? Когато влизаме във вход А на блок 55 на ул. "Димитър Полянов", ни посреща ужасяващо зловоние. На третия етаж входната врата на апартамент 17 обичайно е открехната - именно от там идва зловонието, което съдържа в себе си примеси на урина, на изпражнения, на прах и застояло, на неизмито от поне няколко години. Бутаме вратата, а точно срещу нас седи в изтърбушен диван и се усмихва 82-годишната Росала Желязкова. Мозъкът й е тотално деградирал от деменцията още преди 6-7 години, когато съпругът й умира в ръцете й след дълго боледуване. Иначе кокетната в миналото жена с гарваново черни букли и достолепна осанка сега гази в локви урина из кухнята. Единият й крак е обут в мръсен червен пантоф, а другият е бос, омазан с нечистотии. Все още си мисли, че съпругът й е жив, а тя по цели дни щъка напред-назад по задачи. Истината обаче е друга. Живее сама след смъртта на любимия си човек, без ток и вода, като куче. Физически е здрава, но разумът отдавна я е изоставил. Изхожда се в леген, който изсипва през прозореца, и един господ знае от колко време тази жена не е влизала да се къпе. Водата й е спряна, тъй като през годините е правила многократни наводнения. Жиците за тока са изтърбушени заради трите пожара, които е сътворила в безсилието си да се справи сама. Пенсията не е ясно дали си я получава, тъй като сама не може да се оправи в пощенския клон, а дори да има пари, не е в състояние да борави с тях. Лекарства не пие, защото нито някой й ги купува, пък и да го стори, няма кой да й напомни да ги изпие. И за да не умре от глад, съседи са я уредили за клиентка на домашен социален патронаж, който всеки ден й доставя храна, а през останалото време жените й носят домашни гозби. "Аз сама се грижа за себе си. Готвя си, как да не си готвя - че това е най-простото нещо на света", така баба Росала вижда себе си. "За какво някой да ми помага или да ходя в дом? Никой не е вдигнал ръка, врата не ми е отворил, и дано не ми се случва. Тук хората знаете ли как ужасно живеят, аз ги съжалявам горките", нарежда Росана. Илина Станева, съседка |
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
За контакти:
тел.: 0888 53 26 24
novini@varna24.bg