© Varna24.bg

През последните години постоянно расте интересът към този бизнес, а почти цялата готова продукция се реализира у нас. Все още не е задоволен вътрешният пазар и собствениците на ферми успяват да продадат добитите миди в ресторантите, които изграждат край стопанствата си, уточни експертът. Засега от агенцията не са констатирали проблеми при контрола на мидените ферми, уточни той. По морето за безопасността на блюдата от мекотелото се грижат от агенцията по храните.

Поне девет лева излиза порция миди с ориз, ако е сервирана край морето в Балчик. И докато сънародниците ни си правят сметка за парите, които ще дадат за вкусотията, то гостите от Русия и Румъния нямат тези задръжки и похапват миди сготвени по всякакъв начин.

В същото време доста по-малък е интересът към другият деликатес - рапаните. Около 4-5 хил. тона се добиват у нас годишно. Почти цялото количество се реализира в чужбина, съвсем малко рапани остават по ресторантите по морето.

У нас обаче съществува стар спор за добиването на мекотелото, което е паразитно за нашето море и унищожава доста от морската фауна. Хората, които се занимават с този бизнес, искат да бъде разрешено тралирането на морското дъно, за да се събират по-лесно рапаните. Природозащитниците са твърдо против този метод, защото той може да наруши крехкото равновесие в нашите води.

Поправки в закона за рибарството, които визират и този проблем, вече са минали на първо четене в парламента, предстои наесен да се реши окончателно този проблем. Все още се търси отговор на проблема. За да се установи ефектът от подобно тралиране, трябва да се направи научен експеримент, който да даде окончателно становище, смята Ивайло Симеонов. Проучването ще продължи около 5 години, след което ще се анализират резултатите. Последното подобно изследване е правено през 2000 г. Според него дънното тралиране е изключително вредно. Експертите по аквакултури са категорично против унищожаването на морската среда. Промените в Закона за рибарство и аквакултури предвиждат да бъде забранен стопанския риболов във вътрешните водоеми, а това да остане само за акваторията на Черно море. Освен това ще трябва всеки рибар да бъде регистриран като едноличен търговец или фирма, за да бъде изсветлен малко този бизнес. Двойно по-големи стават и глобите за нарушения. За тралиране на дъното, което по принцип става с неразрешени средства за улов, санкцията става между 4 и 6 хиляди. През септември пък ще бъдат готови резултатите от изследването за запасите от калкан в Черно море, съобщиха още от рибарската агенция. През тази година Европейската комисия намали квотата за добив на калкан за България и Румъния.

Над 5 млн. лева безвъзмездна финансова помощ ще получат шест мидени стопанства по оперативната програма "Рибарство". Вече има сключени договори по оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство", съобщиха за "Монитор" от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. Междувременно стана ясно, че вече са изплатени средства за два проекта по мярката за производствени инвестиции в аквакултура.

Известната каварненска ферма "Дълбока", която е разположена на повече от 2 дка площ, получава над 773 хил. лева. Отскоро собственикът на миденото стопанство от Североизточна България отвори заведение и край столицатаmзаради големия интерес към продукцията.

Край залива Каваците пък се намира другата ферма за изкуствено отглеждане на черна мида, което получи вече средства заради изпълнен проект. Там изплатената сума е над 82 хил. лева. В България има 53 ферми, които са регистрирани за отглеждане на миди, сочи статистиката на агенцията по рибарство.

През последните години има тенденция към развитие на морските аквакултури по българското крайбрежие, като основният отглеждан вид в крайбрежните територии е черната морска мида, уточняват от агенцията.