- Кога беше приет бизнес планът на пристанището?
- За първи път толкова рано имаме бизнес план за годината. Никога досега той не е бил приеман още през март. Обикновено това се случваше в средата на лятото и почти никога нямахме достатъчно време за пълната му реализация. Сега това стана много оперативно, още през март, с цел амбициозната ни бизнес програма да бъде изцяло реализирана през годината, особено в нейната инвестиционна част.
- В тази връзка актуалният въпрос, предизвикал немалко вълнения и дори протести от страна на пристанищните синдикати, е за освобождаването на част от кейовете на Варна-изток като зона за обществено ползване?
- По принцип разбирам тяхната тревога, особено в сегашната тежка икономическа криза. Това, че през последните години на най-дълбока криза, обхванала всички сектори на икономиката, ние успяхме да се справим така, че почти не бяхме засегнати от ударите й, направи нашите работници и служители още по- бдителни какво се случва с бъдещето на пристанище Варна. Иначе по принцип нито един от членовете на нашия колектив не е срещу това да бъде освободена част от територията на Варна-изток, но при всички случаи, за да стане това, мощностите трябва да бъдат преместени някъде. Разбира се, затова има ДП "Пристанищна инфраструктура", чиято грижа е развитието на пристанище Варна, но ние не можем да бъдем просто странични наблюдатели. Затова именно във връзка с протестите на синдикалните организации на територията на пристанището, свързани с отварянето на първо и второ корабно място за свободен достъп и преоборудването им в рекреативна зона за варненци, беше предиздикана и срещата с министър-председателя и министъра на транспорта. На тази среща ние поставихме въпроси за бъдещото развитие на пристанище Варна. За нас е ясно, че мощностите трябва да бъдат изнесени главно към пристанище Варна-запад, но това трябва по някакъв начин да бъде финансирано. Самото преместване на мощностите и разширението на пристанището може да бъде извършено от сегашния оператор, може да се направи от ДП "Пристанищна инфраструктура" чрез включване в някои от частите на държавния бюджет или чрез концесиониране на пристанището. Също така ние гледаме за разширение в района преди Аспаруховия мост, където могат да се изградят дълбоководни кейове. Такава възможност бе обсъждана преди години за терена на старшинското училище. Именно това бе предложението и на министър председателя и на министъра на транспорта - теренът да бъде прехвърлен на ДП ПИ и да се мисли за бъдещото разширение на терминала. Надяваме се това да се случи. Разговорът беше много интересен, синдикатите бяха разбрани за техните страхове и според мен се дадоха достатъчно стабилни гаранции за развитието на пристанище Варна и че то ще стане приоритетен инфраструктурен обект. Конкретно на тази среща получихме и разрешение за покупка на два нови мобилни крана, които от дълго време чакаме, и в момента вече тече процедурата по закупуването им. Те са на обща стойност около 10 млн. лв., което е много сериозна инвестиция. Тя ще бъде реализирана със собствени средства на "Пристанище Варна" ЕАД, като вероятно ще бъде привлечен и банков ресурс. Двата крана ще бъдат между 60- и 70-тонни, мобилни. Те са многоцелеви и стават за всякакви товари. Също така продължаваме да работим по нулевото корабно място на Варна-запад, надяваме се и този проект да бъде пуснат.
- Какъв е обемът на предвидените инвестиции за годината?
- Тазгодишната ни програма е за 17 млн. лв. по инфраструктура и суперструктура и се надяваме да я реализираме. Много малко са предприятията, които ще инвестират такива суми през тази година. И забележете, това са само собствени средства плюс привлечен банков ресурс.
- Кажете нещо повече за дълбоководния терминал?
- Засега нищо повече не мога да кажа. По всяка вероятност ще получим земята в близките една-две седмици и едва след като стане прехвърлянето на собствеността й, ще се мисли за проектирането, което по всяка вероятност ще го поеме или ДП ПИ, или "Пристанище Варна" ЕАД. То ще бъде възложено на компетентна организация и след като го направи, ще се пристъпи към изработване на цялостния работен проект и реализацията на съоръжението. Надяваме се това да стане, като първата стъпка с прехвърлянето на земята на старшинското училище е много важна.
- Кога ще започне освобождаването на двете кейови места?
- На срещата се разбрахме, че след като започне прехвърлянето на въпросния терен, ще пристъпим към поетапното освобождаване на първо и второ корабно място на Варна-изток... Това не е някакъв каприз. Разберете, че в момента програмата на Варна-изток е изключително натоварена. Сами можете да видите, каква е ситуацията в момента. Ако намерите едно свободно кейово място, на което днес да вкараме някакъв кораб, ще бъда много благодарен. Не може основният износ на зърно от България да бъде през пристанище Варна-изток и с лека ръка да закриваме мощностите му. Пак повтарям, никой няма нищо против това закриване, но мощностите трябва да бъдат прехвърлени някъде. В противен случай, първо, ще създадем голям проблем за износа на страната, и, второ, ще пострада работата на пристанището. Така че не виждам защо трябва да се създава някаква паника.
- Как върви стопанската година за пристанището?
- Годината започна много добре. Резултатите са в рамките на миналата и по миналата година, които бяха върхови за пристанището. Сега дори имаме леко увеличение от около 3% на обработения тонаж. Първото тримесечие, което обикновено е най-тежкото, завършихме много добре - обработени са над 2,1 млн. т и дори сме на печалба. Това ни дава основание, че и тази година ще бъде една от добрите за пристанището.
- Готови ли сте вече да поемете товарите по изграждането на "Южен поток"?
- Многократно се срещаме с всички, които ще обслужват логистиката по доставката на товарите и строителството на "Южен поток". Всички фирми, които ще се занимават с този процес, вече се запознаха на място с възможностите на пристанище Варна. Надяваме се да станем основна логистична база за строителството на газопровода. Главно всичко ще бъде на Варна-запад, където разполагаме с достатъчно мощности. В тази връзка е покупката на новите кранове, ще използваме и старите мобилни, имаме планове за развитие на допълнителни площадки. Смятам, че спокойно можем да посрещнем предизвикателствата на "Южен поток". Очакваме реалното придвижване на стоките и товарите по реализацията на проекта да започне в края на годината (след ноември).
- Разширявате ли транзитните товари?
- Това е непрекъснатият ни стремеж. Няма пристанище в света, което да не се стреми да привлече допълнително транзитни товари. В момента всички товари, които обслужват северната и западната част на страната около София, практически сме ги обхванали. Оттук нататък новите товари, които идват, са или транзитни, или от увеличения товаропоток благодарение на това, че обслужваме по-добре нашите клиенти. Така че това са взаимносвързани неща. Сериозното увеличение на товарите ще дойде само с нови мощности. На пристанище Варна имаме кейове, които отдавна са над проектната си мощност. Такива са от първо до седмо корабно място, контейнерните места на Варна- запад, седмо - на Варна-изток. Всички те са практически над лимита си. Имаме почти 100-процентна запълняемост. Като се има предвид, че над 70% кейова ангажираност на корабните места означава практически над 100% запълване на технологичната възможност на съответното пристанище, защото има форсмажорни условия, които за нашия регион са 20 - 25%. Наред с изчерпаните капацитетни възможности имаме и технически проблеми около обслужването на крановете. Техниката на пристанище Варна е на около 30 - 50 години. С изключение на двата мобилни крана и новите два, които ще купим сега, всичко друго е изключително остаряло. По-добра е само тиловата ни техника, като ричтакери, челни кофъчни товарачи, които са сравнително по-нови, но не бих казал, че са достатъчни. Ние сме технологично остаряло пристанище, в което трябва действително да бъдат направени много сериозни инвестиции в обновяването на техниката и построяването на нови мощности през близките години. Стремим се това да стане главно на Варна-запад и новите площадки, които ще ни бъдат предоставени. Една такава възможност са дълбоководните кейови места.
Източник: в. "Черно море"