Дали заради жегата, дали заради половинчатото признание на кмета
Кирил Йорданов, че общината все пак планира да налее някакви пари в междублоковите градинки, темата къде и при какви условия ще играят децата от квартала и ще има ли поне няколко пейки наоколо, от които бабите или майките им могат да им хвърлят по едно око, напоследък стана една от най-актуалните за града.
Състоянието на пространствата около жилищните кооперации е една твърде обширна тема, а всяко място за игра и отмора около тях може да разкрие нов проблем. Затова и се спираме само на два конкретни случая, поставени на вниманието на общината от граждани. Първият пример разкрива типичната ситуация за повечето площадки за игра във Варна: стар плочник, който се поддържа единствено от най-съвестните пенсионери в карето, стърчащи безсмислено останки от люлки, седалките на които са изчезнали вероятно заедно с организациите на пионерчетата и чавдарчетата и няколко леко разкривени пейки, излъскани от цели поколения комшии, седели там на сладка приказка. Това представлява градинката зад бл. 1 на ул. "Самарско знаме". Съседи разказват, че 20 години тя със сигурност не е виждала ремонт. И все пак и се радват, защото на нея продължават да се събират десетки деца по простата причина, че площадката е единствената наоколо.
Гражданите дори не искат нови и лъскави люлки и катерушки. Те просто се надяват в свободната и леко запустяла поляна да се поизравни и на нея да се сложат още няколко пейки, та да има места и за децата, и за бабите им. Досега каузата е събрала над 100 подписа. Първият контакт с местната власт, както винаги, е искането да постави, а в отговор да се чуе вездесъщият отговор - "Няма пари!". Е, да, но кметът предната седмица каза, че пари все пак могат да се намерят, така че борбата продължава.
Каквото и да казваме, някои междублокови пространства напоследък преживяват пълна промяна, при това за добро. Станалият нарицателен за дупки и кал район зад огромния блок 18 на бул. "Христо Ботев" в момента се реконструира и обитателите му би трябвало да са доволни от това, че на мястото ще се появят общо три модерни детски площадки. Вместо това група активни граждани обикалят тези дни институции и политически приемни и неуморно търсят името на автора на проекта на реконструкцията.
Гражданите недоумяват как може детските площадки да са планирани точно до трите трафопоста, разположени наоколо. Техните твърдения са, че от елсъоръженията трябва да има поне 30 метра отстояние на местата за игра. Дори и това да не е така, наистина е чудно защо люлките и пързалките трябва да се слагат точно до постройки, на които с големи букви пише "Не пипай! Опасно за живота!". По тази причина съседите искат спиране и преосмисляне на проекта.
И двата случая бяха представени пред на приемната на общинския съветник от БСП Пламен Начков. Той обеща да ги превърне в актуални питания към кмета още на следващата общинска сесия. Можем само да гадаем какъв ще е отговорът на Кирил Йорданов, който все пак сам провокира дебата за площадките с обещанието си поне някои от тях да придобият по-добър вид.
Източник: в. Народно дело