© Bulfoto
Снимка Архив

"Дупката", както е известен изкопа сред варненци, заема площ от 3775 кв. м. между бул. "Княз Борис I", ул. "Княз Ал. Батенберг", ул. "Архимандрит Филарет" и ул. "Воден".

Изкопът се появява в края на 80-те години, след като местната власт събаря няколко къщи със статут на паметници на културата с идея на мястото им да бъде построен Търговски дом. В процеса на работа обаче били открити археологически пластове - част от крепостна стена и кула на античния Одесос от IV в. пр. н. е., които според археолозите са най-старият открит досега участък от укрепителните съоръжения на древната крепост. Подобни останки не са установени на други места в стария град. Пак на същото място са налични и руини от сгради от късната античност - IV-V в., както и от два отводнителни канала и три глинени тръбопровода от същия период. Извън разкопаното пространство, но кореспондиращи с описаните старини, са открити и останки от втора крепостна стена. Според учените тези участъци от двете крепостни стени, запазени в центъра на един съвременен град, са рядко срещано явление в археологическата практика и са отлична предпоставка са превръщането им в туристическа атракция.

През 1989 г. комисия към Националния институт за паметници на културата (НИПК) излиза с категорично становище, че разкритите древни останки са уникални както за града, така и в национален мащаб. Препоръката е съхранението им да бъде на място, тъй като преместването им би било пагубно за тях. Тази позиция довела до спиране на проекта за изграждане на Търговския дом. Оттогава това място в сърцето на археологическия резерват "Античен град Одесос - Варна" е останало като грозна дупка, погребана в саморасла зеленина в центъра на града. Част от бетонираното пространство се ползва като платен паркинг, а античните стени са занемарени и скрити от главната пешеходна зона.

В момента собствеността на терена е частна. По време на предишното правителство община Варна е получила уверения, че собствениците имат интерес да продадат парцелите на държавата. Ако това стане факт, община Варна може да получи правомощия да управлява тази собственост. Амбицията на кметския екип на Иван Портних е районът да бъде превърнат в модерен музей на открито - с реставрирани старини, модерно озеленяване и осветление - място, което да стане привлекателен културен и рекреационен център за варненци и гостите на морската столица. Музеят на открито ще привлече много туристи, които почиват в курортните комплекси край Варна, което ще доведе и до увеличаване на приходите в местната икономика.

До момента община Варна е получила подкрепа за реализиране на идеите си от Министерството на културата и от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). През януари м. г. бе съставена междуведомствена комисия, назначена със заповед на министъра на културата, за изготвяне на статут на обекта. Месец по-късно комисията излезе със становище, което определи режимите за опазване на груповата археологическа културна ценност. Бяха направени и предписания, които определят в територията да се извършват само консервация, реставрация и експониране на крепостните стени с кули, новото строителство трябва да се ограничава единствено в рамките на културни, информационни и експозиционни функции. Допуска се озеленяване, благоустрояване, създаване на изкуствена водна площ.

Община Варна разполага със задание за проектиране на комплексен проект за инвестиционна инициатива "Античен културно-информационен и рекреационен комплекс "Одесос", изработен от НИНКН след възлагателно писмо от Министерството на културата. В него експертите са категорични, че въпросната територия трябва да е защитена от високо строителство, тъй като е част от археологически резерват, а останките от елинистичната крепост Одесос са определени като археологическа недвижима културна ценност с категория "Национално значение". Становището на специалистите е, че състояние на района е окаяно, а крепостните стени са подложени на рушене. Според тях опцията за изграждане на Търговски дом е нерентабилна, тъй като той би компрометирал допълнително зоната. Експертите са категорични, че археологическите находки трябва да бъдат социализирани, а пространството да се възстанови и насити с културни, развлекателни и образователни функции.