©

На 10.11.1444 г. на мястото, където днес е разположен Парк - музеят "Владислав Варненчик", се разиграва известната битка между 20-хилядната християнска съюзническа европейска армия, предвождана от полско-унгарския крал Владислав III Ягело (Варненчик) с главнокомандващ трансилванския войвода Янош Хуняди и три пъти по-многобройните войски на султан Мурад II. В това последно сражение участват и българи, унгарци, поляци, чехи, словаци, власи, рутени (староруси), хървати, саксонци, литовци и кръстоносен рицарски отряд на римския папа Евгени IV. В тяхна памет, като израз на почит пред героизма и саможертвата им в името на свободата на Европа, е създаден Парк-музеят на бойната дружба "Владислав Варненчик".

Владислав III Варненчик е роден е на 31.Х.1424 г. и е първото дете от брака на полския крал и Велик литовски княз Владислав ІІ Ягело и съпругата му София Холшанска. През 1434 г. Владислав става крал на Полша. През 1440 г. между Полша и Унгария се сключва уния, по силата на която Владислав получава и унгарската корона, но с условието да обедини силите на двете кралства за борба с османските завоеватели. Младият крал Владислав III Ягело Варненчик загива в битката край Варна на 10.11.1444 г. когато смело предприема удар с личната си гвардия от 500 рицари срещу 10-те хиляди еничари на султана. Кралят достига до последните еничарски редове и до султанския команден пункт, но е обкръжен. В този момент кралският кон се спъва и кралят пада на земята. Владислав III Ягело е убит от еничар, което дезорганизира армията и тя отстъпва. Юначната гибел на младия крал и трагичният завършек на Варненската битка оказват влияние върху по-сетнешната съдба на балканските и европейски народи. Те намират отражение в епоса и фолклора на много народи.