85% от професиите, които ще се упражняват в близко бъдеще, все още не съществуват. Това е голям проблем за образователната система, която трябва да подготви кадрите за трудовия пазар, стана ясно от думите на депутатът и бивш министър на образованието и науката
Красимир Вълчев. Той е във Варна за участие в Третия международен образователен форум "Иновативната образователна среда през призмата на емоционалната интелигентност и изкуствения интелект - посоки и предизвикателства“, предаде репортер на
Varna24.bg.
Бившият министър на образованието прогнозира още, че в бъдеще време хората ще сменят 2,5 пъти своите професии, а не работното място на една и съща професия през живота си. Нещата стават много динамични. Изменят се с бързи темпове, очерта той.
Много от професиите ще изчезнат. Човешкият фактор ще бъде заменен с изкуствения интелект. Ние от сега трябва да се подготвяме за това бъдеще, обясни още ексминистър Вълчев.
В бъдеще ще се търсят специалисти с човешки, социални умения, допълни той.
Специалистът е категоричен, че мобилните устройства, които родителите дават на децата си, с цел занимание, вредят на подрастващите. Изследванията сочат, обясни той, че от използването на тези устройство страда функционалната грамотност. Те пречат на концентрацията на подрастващите. Парадокс е, подчерта той, но сферата на образованието трябва да насочи своите усилия в това да направи човека - човек.
Мобилните устройства вредят на мозъка. Трябва да се засили изучаването на хуманитарни науки, на култура, на изкуство. Предизвикателството, с което се сблъскват учителите, е това да мотивират ученика, обясни
Красимир Вълчев.
В бъдеще ще се търсят специалисти с по-широк спектър на умения, допълни той. Депутатът очерта един проблем, който трябва да бъде законодателно решен, а именно смекчаването на бюрократичната тежест. В момента се търси документален формализъм, а не крайни резултати. Това трябва да бъде сменено.
Относно резултатите от матурата по БЕЛ, той обясни, че има групи ученици, които имат слаби оценки, защото не владеят добре езика. Те не разбират условието. Това е проблем, обясни той.
Според него обаче по-големият проблем е с ниските резултати по математика. Докато при българския има райони с по-ниски и по-високи резултати, по при математиката не е така. Там няма райониране. Проблемът избуява и в това, че образователната система не може да захрани трудовия пазар със специалисти по точни науки. Нещата са комплексни, обобщи той - някои деца трудно четат на български, а това им пречи и в ученето на останалите предмети.