© Народно дело

Такива трябва да ги съдят за предумишлено убийство

Хора като Диян трябва да се съдят не за непредумишлено, а за умишлено убийство, смята Нели. Защото да се качиш зад волана пил или да настъпиш педала на газта повече от позволеното, е решение, което е съзнателно. Ето за какво се бори Нели и десетките почернени българки с нейната съдба - промяна в законодателството. Не е съгласна и с възможността при сключване на споразумение да се налага за наказание условна присъда. Защото сега, когато дъщеря й е в гроба, за Диян вратичка има и той ще продължи живота си, а за нея - майката, за бащата, за сестричката й, няма възможност за възмездие. "Излиза, че убийците са добре и са на свобода, а ние сме лоши, защото си търсим правата. Това е такава безумна законодателна система в България, че не може да бъде", коментира Нели.

Жива верига, Страсбург, отворени писма

Във вторник се навършват шест месеца от смъртта на Лора. Още същия ден или най-късно в сряда Нели ще организира жива верига пред окръжния съд във Варна като протест срещу безумното законодателство, което я ограби за втори път. Жената ще се консултира и ще обжалва споразумението пред апелативен и върховен съд, а ако това е невъзможно, ще потърси правата си в Страсбург. През това време заедно с останалите почернени майки ще напише отворено писмо до главния прокурор на страната, както и до всички чуждестранни посланици. "Специално на посланиците искаме да им покажем съдебните споразумения, с които наказват убийците на децата ни с условни присъди. Защото ни е писнало да слушаме Бойко Борисов и Цветан Цветанов как обясняват, че много сме напреднали по отношение на законодателството и прибирането на престъпниците по затворите. Това ли е законодателството ни!? Следващата условна ще бъде в Симеоновград, а после в Бургас за убийството на Валя. А знаете ли, че 15 дни след трагедията в Бургас тяхната убийца замина на почивка в Дубай!? Това е човек без съвест, за когото човешкият живот е нищо", коментира Нели.

Съд и за кмета Кирил Йорданов

И кметът Кирил Йорданов може да очаква в най-скоро време призовка, заканва се Нели. От месеци жената се опитва да се срещне с него, но не успява да го открие. "Свързвам се с някакви други шефове от общината, но никой не иска да ме приеме. Те само по телефона искат да си говорим. Казват колко съжаляват, че и те били имали деца. Но половината от тези деца учат в чужбина и няма да ги сгазят, защото там още докато стъпиш на пешеходната пътека, всички спират. А у нас излиза, че дъщеря ми е виновна, задето е пресичала, така ли?! Защото майката на убиеца е казала, че той не е искал така да стане. Ама чакай - той излезе от цялата работа с охлузени ръце и условна присъда. А моята дъщеря беше цялата смляна - черен дроб, сърце, бял дроб, абсолютно всичко. Няма да се спра пред нищо, пред нищо, пред нищо", казва Нели. А всъщност единственото, което ще поиска на срещата си с кмета, е да постави най-сетне бабуни и легнали полицаи в района на пешеходната пътека на бул. "Осми приморски полк", тъй като две години преди смъртта на Лора пак на това място смъртта си е намерила друга жена. Да не говорим, че само на няколко метра по-надолу има училище, а всеки ден отсечката служи не за градски път, а за писта.

Иска да се срещне с моториста

"Убиеца на дъщеря ми не съм го виждала никога. Когато стана катастрофата, аз бях в Гърция. Абсолютно съм сигурна, че когато той е повлякъл Лора, те са си правили състезание на това място. Диян онази сутрин е бил с брат си. Когато той пада, брат му става и го удря с думите: "Какво направи, уби момичето!" Вечерта, когато вече са разбрали, че тя е починала, се обажда брат му, за да изкаже съболезнования на баща й и оттам нататък ние не сме имали друга връзка с това семейство. Аз искам той да застане пред мен и да ми каже в очите: "Да, аз убих дъщеря ти, но не искам да лежа в затвора, защото искам да си изживея живота", коментира Нели, която не вярва и в безпристрастността на прокуратурата. Тя смята, че става въпрос за откровени лъжи на момчето, казани пред съда по време на процедурата по одобряване на въпросното споразумение. В документите ясно пише как той не само че съжалява за станалото, но е ходил на гроба на загиналото момиче. "Паркът в Тополи е огромен. Откъде знае къде е нейният гроб - няма начин. Ами другото, което е казал - че щял да продаде мотора. Че той дори не е негов. От полицията ми дадоха документи, че моторът е на името на друг човек. И защо ще го продава!? Защото всеки път, като го погледне, ще се спомня какво е направил ли!?"

Обществото да се събуди, вместо да цъка пред телевизора

Идеята за живата верига, за многобройните групи във фейсбук, за постоянните интервюта на Нели и останалите почернени майки, загубили децата си при нелепи пътни инциденти, е да се промени законодателството и виновните да си получават наказанията. Това обаче без останалите хора няма да стане. "Нашите деца са мъртви. Но ние искаме промени, за да опазим живота на останалите. Мисленето на хората трябва да се промени. Не може всеки да стои вкъщи пред телевизора да цъка и да псува, а когато призоваваме хората да излязат навън, за да защитим правата си, да продължават да си стоят вкъщи. Само ние, няколкото майки, нищо не можем да променим сами. Нужна ни е подкрепа. Нека пред окръжния съд да се обединим, както го направихме за Катуница. Нашите деца също са убити", казва Нели.
След смъртта на Лора Нели не е мигнала и една нощ. Не само заради неутешимата скръб. "Знам, че те са правили състезание. И всяка нощ ги чувах и си представях какво ли е изпитало детето ми в онзи момент", споделя жената. И сега, месеци след трагедията, за пореден път си мисли какво ли би било, ако тя е на мястото на майката на Диян. Какво би мислила, чувствала, сторила. "Но ако човек има съвест, ще го остави това дете в затвора колкото е необходимо за поука, за да разбере, че не може да вземеш един човешки живот ей така, безнаказано. Да стои там и да мисли какво е направил. За да не убие утре друго дете, друг човек", коментира Нели.

Око за око, зъб за зъб

Сред коментарите в интернет по повод наказанието на Диян се срещат мнения, че сега е ред на Нели да отнеме живота му, щом българските власти му прощават стореното. И не че жената не си го е мислила. После може да поиска споразумение, разсъждава тя. Но това ли е изходът!? Трябва ли убийците на едни деца да бъдат убивани за възмездие? - нито Нели, нито останалите почернени майки вярват в това. "Няма смисъл", казва тя. Но не може да повярва, че убийството на пътя у нас е като за добро утро. Че допускаме да се случва, и то всеки ден. Че в съседна Атина преди няколко години, когато полицай случайно произвел изстрел и от него умира 15-годишно дете, градът два дни е на крака и пиле не може да прехвръкне на улицата. Че в първия ден всички магазини са били затворени, хората са стачкували, а на следващия всички са отишли да изпратят детето до последния му дом и това е било излъчвано пряко по националната телевизия. А у нас, като те размажат на пътя, убиецът се прибира у дома с условна присъда.

Източник: в. Народно дело