"Пролет на улица "Заречная" (1956 г.), "Аз съм на 20 години" (1964 г.), "Юлски дъжд" (1966 г.), "Беше месец май" (1970 г.) отдавна са влезли в списъка на култтовите филми на руското кино - на онези, които променят поколения с честността на посланията си. А и със смелостта на филмовата си изразност. Техният режисьор и сценарист, народният артист на Русия Марлен Хуциев, ще бъде почетен гост на XXIV Международен филмов фестивал "Любовта е лудост" и ще бъде удостоен с наградата на фестивала за принос в развитието на световното киноизкуство.
Хората, които познават Марлен Хуциев отблизо, твърдят, че той е удивителен човек, който през целия си живот, и на 91 години, е успял да съхрани чистотата си и откритостта си към света. Според него самия, тайната на филмите му е, че неизменно се опират на вечните жизнени ценности: свобода, независимост, откровеност, хармония. "Добрият режисьор трябва да съчетава в себе си две качества - увереност и съмнение" - твърди той. Не е парадокс, само на основата на това единство може да се роди честно, човечно, близко до хората кино. А киното на Марлен Хуциев е такова. "За мен той е Творец, който е създал свое собствено поетично пространство. Поет на киното!" - казва за него друг известен руски кинорежисьор, Вадим Абдрашитов. А Александър Миттадобавя: "За нас, по-младите, през 60-те той беше Бог, колкото и гръмко да звучи. Пророк на новия киноезик!"
Варненската си награда - запазената статуеткана фестивала, "Златната Афродита" със специално посвещение за него, Марлен Хуциев ще получи на официалното откриване на "Любовта е лудост" на 26 август от 19 ч. в зала 1 на Фестивален и конгресен център. А седмица преди това, от 19 до 23 август, почитателите на истински доброто кино ще могат да видят и най-добрите му филми в Панорамата "Големият Хуциев", организирана с любезното съдействие на Россотрудничество - България, с вход свободен.
"Пролет на улица "Заречная",заснет в съавторство с Феликс Миронер, с Нина Иванова и Николай Рибников в главните роли, разказва за млада учителка, разпределена в далечен град с металургичен комбинат, във вечерно училище за млади работници. Филмът трябва да показва "следвоенния живот на трудовата младеж" - в традициите на съветското кино от 50-те, но вместо върху трудовото ежедневие, Хуциев фокусира вниманието на зрителите върху няколко любовни истории. Песните "Кога ще дойде пролетта" на Борис Мокроусов и "Училищен валс" на Исак Дунаевски стават хитове и се пеят още десетилетия. Китарното соло в първата изпълнява един от по-късно най-известните руски режисьори, Пьотр Тодоровский ("Интердевочка"), който е и оператор на филма.
Снимките на "Аз съм на 20 години" започват още през 1959 г. - тогава със заглавие "Заставата на Илич", но филмът излиза на екран едва през шестдесет и четвърта и веднага се превръща в един от символите на времето на следсталинското "размразяване". Започва със символична сцена - по улицата вървят трима червеноармейци от времето на революцията. И завършва пак със символика - в стаята на главния герой спят приятелите на баща му, който е загинал във Великата Отечествена. А иначе разказът е за живота на трима обикновени младежи - на по 20 и няколко - от началото на 60-те. Слава вече е успял да се ожени, има и дете, но сякаш не осъзнава отговорността, която е поел, и все нещо го тегли към приятелите, дори често забравя за вкъщи. Николай е веселяк и женкар, а шефът му на работа се опитва да го превърне и в доносник. Сергей търси смисъла на живота си и момичето на мечтите си. На първомайската манифестация се запознава с Аня, чиито родители са повече от добре обезпечени, урежда си и друга среща с нея, но някак не се чувства на местото си в кръга на "златната младеж". Христоматийна е сцената, в която - както често дотогава - разговаря мислено със загиналия си баща и иска от него съвет: как е правилно да постъпи. А баща му отговаря: "Не зная, аз съм само на 20 години, ти си вече по-възрастен от мен". В главните роли се снимат едни от най-известните по-късно руски киноактьори: Николай Губенко, Станислав Любшин, Марияна Вертинская. Но още по-инересни са епизодиците, сред които откриваме истинския елит на бъдещите руски киноинтелектуалци - кръга около експериментатора Хуциев, начело с Тарковски и Кончаловски, а заедно с тях и цвета на руската литература - Евтушенко, Рождественски, Белла Ахмадулина, Римма Казакова, Вознесенски, Булат Окуджава. Ако използваме израза на Тарковски, времето е наистина и във всеки смисъл запечатано в този филм, отличен със специалната награда на Венеция 1965.
"Юлски дъжд" излиза на екран само две години след закъснялата премиера на "Аз съм на 20 години", но по-късно изследователите на творчеството на Хуциев отбелязват, че това са героите от същото поколение, само че с десетилетие по-възрастни, отрезвели и вече без романтичните си очаквания. А тогава критиката го съсипва - за безидейност и формализъм. Сюжетът е за 30-годишна инженерка и няколко месеца от любовта й с перспективен учен -"антимагнитен, студоустойчив, водонепроницаем, антикорозиен, негорящ в плътните слоеве на атмосферата", както го определя техен приятел. Всичко започва идеално - с наметнатото му върху раменете й сако сред прекрасния юлски дъжд, и завършва с разочарованието й сред късната есен. А последната сцена е отново за онова, с което животът на съвременниците би следвало да се съизмерва - пред Болшой театър се събират бившите фронтоваци.
Освен трите емблематични ленти, варненската публика ще има възможност да види и един от по-късните филми на Марлен Хуциев - "Послеслов", заснет в средата на 80-те, с чудесния актьорски дует Ростислав Плят - Андрей Мягков. Бившият военен хирург Алексей Борисович, вече на 75, пристига в столицата на гости на дъщеря си. Само че тя е заминала в командировка и - твърде хладно - го посреща зет му, който е в отпуск да пише дисертацията си и дори не иска да познава тъст си. Един драматичен филм за разминаването на поколенията.
Панорамата ще завърши с документалния филм "Упоритият Хуциев" на режисьора Андрей Осипов, посветен на 90-годишнината на майстора. С много топлота той разказва не само за знаковите филми на големия режисьор, но и за работата му в момента върху филм за срещата на Толстой и Чехов. От този филм са и цитатите на самия Хуциев, както и на Абдрашитов и Митта за него, използвани по-горе.
Панорамата "Големият Хуциев" варненци могат да гледат от 19 до 23 август в зала 6 на Фестивалния и конгресен център. Прожекциите ще бъдат на руски език, с вход свободен.
Преди "Любовта е лудост" - Панорама "Големият Хуциев":
19 август - зала 6 - 18 ч.
"ПРОЛЕТ НА УЛУЦА "ЗАРЕЧНАЯ"
Русия, 1956 г., 95 мин.
Реж. Марлен Хуциев, Феликс Миронер
В ролите: Нина Иванова, Анатолий Рибников
Филмът се прожектира на руски език; вход свободен
20 август - зала 6 - 18 ч.
"ЮЛСКИ ДЪЖД"
Русия, 1966 г., 107 мин.
Реж. Марлен Хуциев
В ролите: Евгения Уралова, Александър Белявский, Юрий Визбор, Александър Митта
Филмът се прожектира на руски език; вход свободен
21 август - зала 6 - 18 ч.
"АЗ СЪМ НА 20 ГОДИНИ" ("ЗАСТАВАТА НА ИЛИЧ")
Русия, 1964 г., 175 мин.
Реж. Марлен Хуциев
В ролите: Валентин Попова, Николай Губенко, Станислав Любшин, Мариана Вертинская
Със специалното участие на: Андрей Тарковски, Андрон Кончаловски, Радион Нахапетов, Павел Фин, Евгений Евтушенко, Роберт Рождественски, Белла Ахмадулина, Римма Казакова, Андрей Вознесенски, Булат Окуджава, Михаил Светлов, Борис Слуцки
Филмът се прожектира на руски език; вход свободен
22 август - зала 6 - 18 ч.
"ПОСЛЕСЛОВ"
Русия, 1983 г., 98 мин.
Реж. Марлен Хуциев
В ролите: Ростослав Плят, Андрей Мягков
Филмът се прожектира на руски език; вход свободен
23 август - зала 6 - 18 ч.
"УПОРИТИЯТ ХУЦИЕВ" - документален
Русия, 2015 г., 50 мин.
Реж. Андрей Осипов
Филмът се прожектира на руски език; вход свободен