© Народно дело | | Варненецът Стефан Бъчваров по чудо оцеля и не остана инвалид за цял живот, след като мароканци го хвърлиха от мост при опит за обир в Барселона.
Случката се разиграва на 19 ноември, когато 32-годишният мъж се прибира към хотела си, след като е бил на галавечерта на Седмицата на движението. В нея той участва като представител на варненска организация, занимаваща се с младежки проекти. Там морската столица е наградена, тъй като е организирала най-много събития за въпросната Седмица на движението.
Около 4 ч. сутринта няколко мароканци го нападат с цел обир. "След галавечерта реших да се разходя, тъй като съм за първи път в Барселона, през деня бяхме заети, а исках да разгледам. Нападнаха ме няколко мароканци. Аз, естествено, не им дадох доброволно нещата си. Като се сборихме, ме бутнаха от парапета на Марина бридж, който е доста централна улица. Паднах от 8-9 метра височина", разказа Стефан.
Под въпросния мост се намира спортен комплекс и той пада върху настилка, която е нещо средно между пясък и сгурия. Това може би спасява живота му, тъй като ако бе паднал на асфалт, шансовете му нямаше да са много големи. Следващият спомен на Бъчваров е събуждането му в болницата. Там лекарите му казват, че е с три счупени прешлена, две пукнати ребра и има съмнения дали ще може да ходи някога отново.
Десет дни по-късно му е направена сложна операция, при която трите му прешлена са наместени и са прикрепени към още четири с 31 импланта. Те са от титан и хром карбон и Стефан ще ги носи цял живот.
"Бях 10 дни в интензивното отделение, докато дойде време за операцията. Допреди да легна под ножа, историята беше с неизвестен край, тъй като имаше доста голям риск да остана в инвалидна количка за цял живот. 10 дни бях по гръб, а при най-малкото движение на крак и ръка ми се скарваха да не мърдам, за да не разместя нещо", споделя варненецът.Крадците го оставили по долнище на анцуг и тениска
При обира мароканците откраднали на варненеца раницата, два телефона, единият от които доста скъп, документи, пари и дрехи. Всъщност крадците са оставили Стефан само по долнище на анцуг и тениска. Според него въпросните мароканци му събрали нещата, когато е бил паднал под моста. "Оказа се, че там подобни обири са честа практика. Най-често кражбите ги извършват мароканци и пакистанци. Интересното е, че не посягат на испанци, а само на туристи. Освен това има закон, че когато кражбата е на стойност под 400 евро, ги пускат на свобода. То общо взето положението е такова и в България", споделя Бъчваров.
В първите дни след тежкия инцидент той изпраща свой приятел до полицията. "Знаех наизуст номера на личната си карта и исках да ми я спрат. Освен това исках да дам показания, за да могат евентуално да намерят крадците. Единият ми телефон може да бъде проследен и така имаше шанс да ги хванат. Полицаи обаче така и не дойдоха при мен. Може би причината за това е, че казах на лекарите, че спомените ми от самия инцидент са много смътни заради самия удар", споделя 32-годишният мъж.
Любопитното е, че седмица след инцидента негов познат, който е българин и живее в Барселона, по чиста случайност намира три от картите му - за банка, до казан за боклук. От останалите документи обаче няма и следа.
За съжаление, когато след време се връща във Варна, Бъчваров научава, че от телефона му са проведени разговори до Мароко, струващи 1800 лева.
Впечатлен е от лекарите в Испания
Стефан Бъчваров е останал впечатлен от нивото на обслужването в болницата в Барселона, техниката и това как хората си вършат там работата. "Няма нищо общо с условията в България. Ако това ми се беше случило у нас, щяха да ме разместят още докато ме качват в линейката. Просто гръбнакът ми беше един вид пречупен и се налагаше за ядрено-магнитния резонанс и за едно друго изследване да ме преместят. Идваха по над десет души и по много внимателен начин ме вдигаха и ме местиха", споделя Бъчваров.
Най-сериозно впечатление му прави това, че лекарите, които извършват операцията, са изключително млади. "Двамата хирурзи бяха на по 25-26 години. Общо взето по-голямата част от персонала бяха млади хора. Това ме впечатли, тъй като моята дейност във Варна е свързана именно с младите хора и се радвам, че там им се дава шанс. Освен това всички бяха постоянно усмихнати. Дори да не могат да ти помогнат, се опитват да те насочат. Дават ти или телефон, на който да звъннеш, или ти помагат с друго", споделя Стефан.
Още на третия ден след операцията медиците го изправят на крака: "Болките бяха страшни, но ми казаха, че колкото повече се движа, толкова по-бързо ще се оправя."
До него в болницата неизменно са били неговата приятелка и техен приятел. Помощ получава и от други българи, живеещи в Барселона, които още от първия ден са били помолени от негови познати да му занесат най-необходимото и да му окажат съдействие.
Бъчваров е много благодарен и на българското посолство, което взима присърце случая и му изважда всички необходими документи.
В полицията във Варна му съставили два акта
След завръщането си от Барселона Стефан веднага се сблъсква челно с родната действителност. Първото нещо, което трябва да направи във Варна, е да си извади нова лична карта в районното управление. Вместо съчувствие той веднага получава две глоби. "Когато им обясних случая си, първо не бяха сигурни какво точно трябва да направят, понеже трябвало да имам документ от испанската полиция за инцидента. Но аз им обясних, че едва съм отишъл да ми махнат шевовете и да се кача на самолета. Нямах възможност да ходя до полиция и т.н., а и след като извикахме местните органи на реда, те така и не дойдоха. Затова нямах и такъв документ. Веднага ми написаха два акта, че не съм съумял да си опазя личните документи. Така и не мога да разбера обаче какво би означавало съумяване да ги опазваш. Може би аз трябваше да бутна мароканците, те да умрат и да ме съдят за убийство. Тогава ли щях да си опазя документите?", пита недоумяващият варненец.
Когато пък отива да обжалва актовете, на портала му се скарват, че не е попаднал на точното място. "На господа полицаите мога да им кажа, че не всички, които ходят в районното, са престъпници. Някои ходят да си оправят документите, да си изваждат книжки. След като им се плаща заплата да са там, не би трябвало да изглеждат само недоволни, може просто да влизат в положението на хората", споделя още Стефан.
Занимава се с екстремни спортове
Стефан Бъчваров, известен с прякора си Каската, се занимава с всякакъв вид екстремни спортове, като катерене, сърф, сноуборд и други. От тази си страст е претърпял доста контузии, сред които по три счупвания на двете ръце и двойна фрактура на крака.
32-годишният мъж е сериозно намесен и в проекта с изрисуването на портретите на големи исторически български личности, които са в началото на Аспарухов мост. Според лекарите възстановяването му ще протече между година и половина и две. В десетте дни преди операцията, в които е лежал в болницата, животът му минава на лента. "В такива моменти човек мисли за всички важни неща, които са в живота му. И повярвайте ми, не съм си мислил нито за работа, нито за тези неща, които смятаме обикновено, че са най-важните. Напротив. Най-важното нещо са семейството и приятелите", завършва Бъчваров.
Източник: в. Народно дело |