"Обучението дава насоки за по-бързото и правилно диагностициране на отклоненията в походката, както и система от техники за тяхното коригиране", обясни Стоян Стоянов. Той разказа, че PNF концепцията датира от годините на Втората световна война, когато е бил един от пиковете на епидемията от полиомиелит. Тогава терапевти са насочили усилията си, за да помагат на пациентите си да са независими от чужди грижи.
"PNF концепцията е подходяща и за деца с детска церебрална парализа, тъй като те също имат проблем със завъртането в хоризонтално положение, ставане до вертикално положение, изправяне и ходене", обясни Марсел Гжебелуш. Той уточни, че както пациентите с неврологични, така и тези с ортопедични заболявания, имат проблеми с моторния контрол. "Основната цел на PNF концепцията е да стимулира достъпа до мускулната функция, нервно-мускулната координация, да се постави пациентът в ситуации, които той може да използва много често в ежедневието си. "Работим на ниво прогресивно-мускулна група, тренираме пациентите в ежедневни дейности като ставане, ходене по равна повърхност или изкачване и слизане по стълби. И при ортопедичните, и при неврологичните проблеми използваме едни и същи стимули. Концентрираме се пациентът да успее да използва своя потенциал по-добре. С подобен вид третиране може да се получи доста добро функционално ниво", коментира Марсел Гжебелуш. Той добави още, че PNF концепцията е много разпространена в Германия и е част от обучението на физиотерапевта.