© Varna24.bg

- Първо искам да я поздравя за назначението. Тъй като то беше вследствие на недоброто представяне на Румяна Желева, бих я попитал дали намери време да отговори на въпросите, които бяха зададени на г-жа Желева. Имаше думи, които бяха извадени от контекста на кръстосания разпит, на който беше поставена г-жа Желева, за това какво мисли тя по въпроса за кризата в Сомалия.

Съвсем необяснимо за мен е, че отговора й беше подложен на съмнение и невниманието, което последва постави на карта нейния престиж и този на българската външна дипломация..
Желева каза, че ще търси взаимодействие със сомалийското правителство. Въпроса действително изглежда доста сериозен, а отговора, който даде тя не беше лишен от логика.

Връщам се към отчет на ЕК за помощ, която трябва и вероятно се оказва на Сомалия в периода от 2008-ма до 2013-та година. В този периода ЕС е отпуснал бюджет от 215,5 млн. евро за утвърждаване държавността в Сомалия, образователни проекти, икономическо развитие, хумананитарни дейности и т.н.

След като отговора на г-жа Желева не беше оценен, аз трябва ли като гражданин на ЕС да се запитам дали в ЕК има депутати и представители, които не са наясно с дейностите на ЕС, че липсва приемственост в институциите на ЕС, а така също и между нашето МвнР, представителите на България в ЕС както и български евродепутати.

- Трябва ли някой да даде отчет, независимо от резултатите на Желева за тази дейност на ЕС?

- Жалко, че така се случи, аз искрено й съчувствам. Не трябваше ли поне МвнР да защити, Желева, защото в отговора й имаше достатъчно рационалност базирайки се именно на тази дейност и тези проекти, които са били в процес на развитие от ЕК.

 

- Къде са отишли тези 215 млн. евро?

- До колкото имам информация за 2008 г. са били усвоени 87 млн. евро, а за 2009 г. има други програми. В крайна сметка ЕС е в процес на усвояване и реализиране на 100 проекта свързани със сомалийския въпрос. По какъв начин се усвояват те и как стигат до предназначението си, недай си боже ако парите за развитие на държавност се пускат с чували по начина, по който се доставят хуманитарните доставки.

 

- Защо изчезна интереса на корабособствениците към нашия флаг?


- Въпроса е многопластов и сериозен. Миграцията на българския флаг към чуждите администрации, датира от края на 80-те години. Защо?

- Може би един от отговорите могат да ни дадат ветераните от БМФ, защото още тогава те вдигаха чужди флагове.

- Те могат да бъдат вследствие от завишени или занижени товарни такси, може и да е поради сигурността която дават дадени флагове. Да не говорим за миграцията на български кораби към удобни флагове. Факт е, че по отношение на конвенционалността на флаговете на корабите, плаващи под държавния флаг, ИАМА е агенция със затихващи функции. Дали този факт е положителен или не трябва да запитаме корабособствениците и администрацията- дали ще имаме администрация когато нямаме кораби...?

 

- Кого трябва да обвиняваме?


- Капитаните не можем да обвиним, нито помощник-капитаните, въпроса не е да се търси виновност, а да се излезе от това положение възможно най-скоро.
Защото това вреди на имиджа не само на морския бранш, а в дългосрочна перспектива ограничава възможностите за реализация на български морски кадри.

 

- Не се ли вижда лъч светлина след като министерството на транспорта създаде работни групи по проблемите на корабоплаването?

- Аз приветствам желанието на министъра на транспорта, но смятам че времето за изготвяне на стратегии и превръщането им в оперативни планове, изисква време, за което един мандат няма да е достатъчен. Тук не става въпрос за стратегии става въпроса за оперативни програми (годишни планове, месечни отчети), на лозето не му трябва молитва, трябва му мотика.


- Как ще коментирате стратегията за търсене и спасяване на море?


- Търсенето и спасяването няма нужда от стратегия. Tрябва да се преработи оперативния план за търсене и спасяване, който е създаден преди няколко години, подписан е от няколко министри. Въпреки това при самото му създаване има допуснати грешки. Сега тези грешки могат да бъдат отстранени.

Също така трябва да се намери мястото на доброволното търсене и спасяване - диференциране на взаимодействието, задълженията и отговорностите. И не на последно място осъвременяване на хидрометеорологичната оценка на българския отговорен район за търсене и спасяване.

Правени са академични проучвания, изследвания и наблюдения на динамиката на хидрометеорологичните елементи, от които следва, че се генерира мъртво вълнение с височина на вълната 7 - 8 метра.

Ние не може да очакваме и да сме готови за оказване на помощ със спасителни единици, неотговарящи поне на половината от гореспоменатите данни.

 

- Независимо ли е звеното за разследване на морските произшевствия?

- В него съществува една дирекция, която обединява звена за въздушен, жп и воден транспорт. Те нямат собствено финансиране, което ги лишава от независимост.
Ако приемем, че разследващите инспектори са облечени във власт да разследват активно, се питам като какъв се явява директора.

Ако съберем годините на тримата сега разследващи инспектори и ако ги разделим на 33 (благодатната Христова възраст, за един енергичен разследващ на морските произшествия) ще имаме ясна представа колко инспектора ни трябват за Бургас, Варна, София, а защо не в Русе или Лом.

 

- Какво остана нерешено в случая с "Tolstoy"?

- Случая остави нерешен въпрос, който бих искал да отправя към главнокомандващия (Президента), след като очаква американския щит да ни защити от иранските ракети, се питам кой ще ни защити от знайни и незнайни кораби, които по една или друга причина искат да влязат в българско териториално море.Та това е връзката с кораба Толстой.
Как според данните от VTS корабът е потънал в 03:38h, а според данните на оперативния в база "Атия" кораба е потънал в 04:05h...дали часовниците им са били напред?
Кой охранява българската морска граница- гранична полиция, кога в подобен случай ние можем да очакваме тяхната намеса, дали само лошото време и неподходящия час е било причина за забавената реакция, трябва да има отговори! Може би те вече са направили анализ, но ние заслужаваме да чуем това след отшумялата медийна кампания, отразила блестящата операция по търсене и спасяване.

- Има ли българско морско образование, или сме свидетели на постоянни битки между образователните центрове?

- Каквото и да се говори е факт, че го има и е факт, че наши специалисти се реализират в световното корабоплаване.

Трябва обаче да се запитаме какво направи Морската ни администрация за да го популяризира. ИМО има кампания за връщане на младите хора към морето.

Ясно е какво направиха младите хора за себе си, също така е ясно какво направиха и морските образователни центорве, не е ясно обаче какво направи българската морска администрация за да откликне на призива от ИМО. Този въпрос стои в пространството и очаква отговори!