© | | "15 дни ядохме леща за обяд, леща за вечеря. Понякога за разнообразие лещата се сменяше с боб. Три месеца сме гладували или сме карали само на макарони на рейдовете на Порт Саид и Суец, докато накрая се свързахме с нашия консул в Кайро. Благодарение на него ни доставиха на два пъти по малко храна и вода, за да оцелеем.Служехме си с аварийния агрегат, за да икономисваме гориво. Климатична инсталация на кораба няма", разказа вчера главният механик на кораба "Лудогорец" Тодор Йовчев, който се завърна у нас преди 10 дни.
"5 месеца не може да се издържи при такива условия - жега, непрекъснати аварии на едно старо корито, проблеми, безпаричие, без хляб и вода... Истински ад.
Хладилните камери бяха празни и нямаше нищо за ядене, а карахме някакви фосфати - не стават за храна! За цялата работа ми дадоха една малка сума, а ми дължат над 000. И не съм само аз, всички имат да вземат пари, но няма кой да се разплати, каза още главният механик. Обикновено, когато повдигнел въпроса, от компанията му казвали: "Твоята работа ще стане, ама ще видим кога"! "С две думи, залъгват ме. Последното обещание е, че чакат парите от продажбата на кораба, за да се разплатят с екипажите", спомня си той.
Според Йовчев сега е моментът държавата да се намеси в лицето на ИА "Морска администрация" и да не разреши при продажбата отписването на "Лудогорец" от корабния регистър, преди собствениците му да се издължат на всички моряци. По груби сметки това са над 50 души, а общата сума, която имат да получават, надхвърля половин милион долара
"Казвам всичко това, за да не се допуска подобно извращение на трудовото законодателство и гавра с персонала. Заради нечовешките условия на труд починаха тези двама моряци, мир на праха им. Но нека не се допуска повече подобно нещо", каза още главният механик.
Моряци, запознати с делата на "Арго Меритайм", твърдят, че варненската фирма има още един кораб "Сий Уинд", който бил на ремонт в Истанбул. И там работата не върви, защото фирмата не плаща, а екипажът също е без заплати, коментираха варненци.
"Бях в най-големия ад, който съм преживял като моряк през целия си живот от 1978 година насам", допълва и вторият механик Георги Статев. Работих на кораба 4 месеца, от 31 март до 31 юли, и това ми стига за цял живот. Такова нещо не бях виждал и преживявал. Качих се на "Лудогорец" в Данета, Египет, и заварих един агрегат с изкривен колянов вал, а другия - със стопени лагери на двигателя. Тогава дойде някаква бригада от брега, но подменените лагери се стопиха и ги подменяха втори път. Още в началото разбрах, че съм направил най-голямата грешка в живота си - никой от предишния екипаж, който сменихме, не беше получавал заплата с месеци. Самият кораб, който бе бракуван от БМФ, е вече на над 40 години. На борда нямаше резервни части и ако ме питат как сме издържали, отговарям - със зъби и нокти. И с героизъм!" Това разказа вчера Статев. Той също е сред моряците, очакващи с години възна-гражденията си от фирмата корабособственик "Арго Меритайм". "Корабът е едно самостоятелно предприятие, което си произвежда всичко, за да функционира, обясни той. Ние си произвеждаме ток, пречистваме си вода за питейни нужди, захранваме помпи и други съоръжения. В момент на безизходица се наложи да си направим една хидрофорна помпа, за да има какво да пием, защото преди това си преварявахме вода в чайници", разказа още главният механик.
Той самият знае, че капитанът и главният механик са получили някаква част от дължимото заплащане, но останалите хора от екипажа - нищо. Самият Статев има да взима 4 заплати. Ако ги получа, и държавата ще си вземе данъците, и аз ще мога да направя вноските за пенсията си, казва той. "Сега обаче ръцете ми са вързани от безпаричието".
Източник: в. "Стандарт" |