Алкохолът всъщност е достъпна утеха, лесно бягство от реалността. Той е добре познат модел на поведение, който обаче завършва фатално. За съжаление няма култура, която да учи съвременните хора как да се справят с проблемите, които непрестанно ги застигат. Човек, който се чувства в безизходица и е решил да се утеши с чашката, започва да търси поводи, заради които да се "почерпи". Малко по малко те зачестяват и това неминуемо трябва да впечатли близките. Защото характерното криене на бутилки из къщата е присъщо на онези, които вече са в напреднала фаза на своята зависимост, предупреждават психолозите.
Те съветват родителите и учителите във връзка с предстоящите абитуриентски празници да се намесят, когато станат свидетели на алкохолни злоупотреби, защото в противен случай младежите приемат поведението си като толерирано и нормално.
Интересен факт е, че хората, които правят опити за самоубийство, го реализират не във фаза на дълбока депресия, а в момента, в който вече излизат от нея. Има един критичен момент, в който те вече не са така омаломощени, събрали са сили, но все още нямат надежда. И в прилив на енергия са готови да осъществят единствения план за изход, който преди това са обмисляли. В добавка към лошите условия, в които живеем, към отчаянието от безпаричието и липсата на вяра, че положението скоро ще се промени към добро, трябва да отбележим и настъпващата пролет. Психолозите са единодушни, че преходът между сезоните гарантирано влияе, особено на хората с лабилна психика или психиатрични проблеми.
В българското общество все още битува мнението, че зависимостта е въпрос на лош нрав или неподходяща компания. "Това е болест и следва да се лекува от специалисти, а не от врачки или по съседски", коментира психологът от Центъра за психично здраве Светлана Павлова. От дългогодишния си опит със зависими към хероин тя посочва, че в основата на всяка една зависимост е липсата на удовлетворение. "Но то трябва да се разбира като нагласа към себе си и света, а не като резултат от външни фактори", допълва специалистът. Според нея причината броят на зависимите или опиталите самоубийство да се увеличават е, че българите като цяло се чувстват неудовлетворени и това се дължи не само на безкрайната криза, но и на лошия светоглед.
По същата логика и безбройните програми за превенция на зависимостите не дават очакваните резултати, защото подходът е лош. "Страхът не е превенция. На всяка цигарена кутия има заплаха от болести, но потреблението не е намаляло", казва още психологът.
Източник: в. Народно дело