© БНР

"Понеже гласуването е поверително, има проблем с придружителите. Защото по закон един придружител може да отговаря за две лица с увреждания. Но има места с по-компактна маса хора с увреждания, като социалните домове например. Тогава се получава недостиг на придружители, на които хората имат доверие. Затова те често предпочитат да не гласуват, вместо някой да подмени вота им", коментира тя.

Пред хората с увреждания стоят бариери, които не им позволяват да упражнят правото си на вот. Именно заради това много от тях се отказват от него, показват наблюденията на омбудсмана. Една от пречките е недостъпната среда, която е уредена до някаква степен. Организиран е и транспорт за трудно подвижните хора, но самият акт на гласуване понякога изисква подкрепа, допълни Стоилова.

Решение на проблема е такива лица и придружителите им да упражнят правото си на вот в една и съща секция, за да не се налага да се ходи до две места. Друг вариант са подвижните урни, каза още омбудсманът.