- Г-н Плетньов, с каква материална база музеите във Варна започват новата година? - Имаме предвидени много дейности за обновяване на музейната база. М.г. община Варна разработи проект, който включва музеите и Градската художествена галерия. Той е по присъединителните фондове на стойност 6 млн. лв. Повечето ремонтни работи, които сме предвидили, са свързани с него. Но тъй като все още няма окончателно решение (въпреки че има голяма надежда да го спечелим), това затруднява дейностите, предвидени за т.г. Имам предвид, че би могло да се дублират някои от перата.- Какви са все пак идеите? - Първата задача в Археологическия музей е да обновим античната експозиция - съкровищницата, която ще бъде с нова визия, с нови витрини, ново осветление. Тази задача трябва да изпълним до края на април, преди да е започнал новият сезон. Вече няколко години е затворена южната половина на втория етаж на музея. Все още не е довършена средновековната експозиция. Там ще поставим ново осветление, до края на лятото трябва да монтираме нови витрини. Работата никак не е малко. Обемите са големи, залата е 600 кв. м. Сезонът наближава и трябва да направим всичко възможно с нова визия да привлечем повече хора.
- Щом става дума за археология, кажете новостите около Аладжа манастир и Римски терми? - Започнаха дейности по модернизацията на Аладжа манастир и създаване на програма от типа "Звук и светлина". Желанието е да се сложи атрактивно осветление, да се разработи сцената, да се създаде многофункционален обект. Със съдействието на кмета Кирил Йорданов всичко това трябва да стане до лятото. За Римски терми идеята е до 2019 г., когато Варна може би ще стане културна столица на Европа, да се направи реставрация с покритие, а сградата да се адаптира за концерти и театрални представления.
- В Природонаучния музей също започнахте подобрения, какво още предстои да се случи? - Там се направиха нови експозиционни площи. Предстои да довършим още 3 зали и се надяваме така музеят да изглежда много по-привлекателен. Вярно, сградата не е подходяща, но това са даденостите. Със съдействието на посолството на Япония у нас една от градините до музея ще се превърне в паметник на японското паркостроителство. Голямо притеснение имаме за съдбата на базата в местността "Салтаната" - бившия терариум. След като направихме ремонти за над 60 000 лв., м.г. имаше пожар и сега сградата е неизползваема. Очакваме да получим застраховката и да започнем нови ремонтни дейности. Тази база е важна за нас, тя е единствената извън Археологическия музей, в която имаме фондове.
- А Етнографският музей? - Надяваме се най-после да започне изграждане на пристройката на Етнографския музей - проблем, който виси от 1974 г. Има готов проект, обновен от арх. Владимир Рачев, има и известни средства. Ако сградата, строена в средата на ХIХ в., рухне, ще се почувстваме страшно неудобно - като разрушители на музей.
- Неотдавна в постоянната комисия по култура Вие поставихте проблема за реставрационните ателиета към музея. - Искаме съдействието на общината, за да намерим зали за реставрационните ателиета. 7 реставратори обитават изключително негодни помещения и не могат да си вършат работата. Едно от основните задължения на музея е да съхраняваме и опазваме паметниците на културата. Ако няма ателиета, трябва да прекратим работата. Има решение да се трансформира Градска болница и ателиетата да бъдат настанени там. Това сигурно ще отнеме доста време, а ние няма къде да пазим паметниците.
- Ще успеете ли да запазите Музея за история на Варна? - Към Музея за история на Варна има реституционен иск. Кметът заяви твърдо становище, че сградата ще бъде запазена като музей, но все пак нещата са в ръцете на съда. Надяваме се на благоприятно развитие, защото това е един от много посещаваните музеи, който представя културата на града от края на ХIХ и началото на ХХ в.
Източник: chernomore.bg |