- Какви са все пак идеите?
- Първата задача в Археологическия музей е да обновим античната експозиция - съкровищницата, която ще бъде с нова визия, с нови витрини, ново осветление. Тази задача трябва да изпълним до края на април, преди да е започнал новият сезон. Вече няколко години е затворена южната половина на втория етаж на музея. Все още не е довършена средновековната експозиция. Там ще поставим ново осветление, до края на лятото трябва да монтираме нови витрини. Работата никак не е малко. Обемите са големи, залата е 600 кв. м. Сезонът наближава и трябва да направим всичко възможно с нова визия да привлечем повече хора.

- Щом става дума за археология, кажете новостите около Аладжа манастир и Римски терми?
- Започнаха дейности по модернизацията на Аладжа манастир и създаване на програма от типа "Звук и светлина". Желанието е да се сложи атрактивно осветление, да се разработи сцената, да се създаде многофункционален обект. Със съдействието на кмета Кирил Йорданов всичко това трябва да стане до лятото. За Римски терми идеята е до 2019 г., когато Варна може би ще стане културна столица на Европа, да се направи реставрация с покритие, а сградата да се адаптира за концерти и театрални представления.

- В Природонаучния музей също започнахте подобрения, какво още предстои да се случи?
- Там се направиха нови експозиционни площи. Предстои да довършим още 3 зали и се надяваме така музеят да изглежда много по-привлекателен. Вярно, сградата не е подходяща, но това са даденостите. Със съдействието на посолството на Япония у нас една от градините до музея ще се превърне в паметник на японското паркостроителство. Голямо притеснение имаме за съдбата на базата в местността "Салтаната" - бившия терариум. След като направихме ремонти за над 60 000 лв., м.г. имаше пожар и сега сградата е неизползваема. Очакваме да получим застраховката и да започнем нови ремонтни дейности. Тази база е важна за нас, тя е единствената извън Археологическия музей, в която имаме фондове.

- А Етнографският музей?
- Надяваме се най-после да започне изграждане на пристройката на Етнографския музей - проблем, който виси от 1974 г. Има готов проект, обновен от арх. Владимир Рачев, има и известни средства. Ако сградата, строена в средата на ХIХ в., рухне, ще се почувстваме страшно неудобно - като разрушители на музей.

- Неотдавна в постоянната комисия по култура Вие поставихте проблема за реставрационните ателиета към музея.
- Искаме съдействието на общината, за да намерим зали за реставрационните ателиета. 7 реставратори обитават изключително негодни помещения и не могат да си вършат работата. Едно от основните задължения на музея е да съхраняваме и опазваме паметниците на културата. Ако няма ателиета, трябва да прекратим работата. Има решение да се трансформира Градска болница и ателиетата да бъдат настанени там. Това сигурно ще отнеме доста време, а ние няма къде да пазим паметниците.

- Ще успеете ли да запазите Музея за история на Варна?
- Към Музея за история на Варна има реституционен иск. Кметът заяви твърдо становище, че сградата ще бъде запазена като музей, но все пак нещата са в ръцете на съда. Надяваме се на благоприятно развитие, защото това е един от много посещаваните музеи, който представя културата на града от края на ХIХ и началото на ХХ в.

Източник: chernomore.bg