Обявиха колко са разходите на Община Варна за година

Общините са похарчили общо 12,5 млрд. лв., което е с 21,45% повече от предходната година, като големият ръст частично се обяснява и с високата инфлация за периода според данни на Министерството на финансите през 2023 г.

Това се посочва в анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ).

Очаквано, най-високи са разходите в големите общини – Столична (2,22 млрд. лв.), Пловдив (590,9 млн. лв.), Варна (577 млн. лв.), Бургас (374,1 млн. лв.) и Стара Загора (229,5 млн. лв.). Общо разходите на първите пет общини представляват около 32% от всички общински разходи за годината, което е близо до дела им от населението на страната.

Ако разгледаме разходите на човек от населението, за страната те са средно по 1940 лв. – горе-долу колкото е стойността за община Долни чифлик – като в 74 общини този показател е по-нисък.

С най-високи разходи спрямо населението са общините Челопеч (8410 лв./човек), Бяла, област Варна (6731 лв./човек), Бойница (6415 лв./човек) и Сухиндол (6397 лв./човек). От другата страна на разпределението стоят общините Асеновград (1427 лв./човек), Руен (1504 лв./човек), Русе (1522 лв./човек) и Панагюрище (1537 лв./човек).

Забелязва се, че най-високи разходи на човек от населението като цяло постигат малките общини. Логично, броят на населението понижава знаменателя в индикатора, но по-важното е, че голяма част от разходите в общините са фиксирани и не могат да се свият спрямо населението.

Пример е общинската администрация, която трябва да включва определен минимален брой служители, за да функционира общината като административна единица и да предлага изискваните от законодателството публични услуги.

Твърде вероятно е това да е свързано с по-ниско натоварване, но това е неизбежно, тъй като съществуването на общината налага тя да осъществява определени дейности, които са свързани с разходи – сгради, издръжка, заплати на служители и т.н. – независимо, че броят на потенциалните ползватели е ограничен от ниския брой на жителите.

Реформи в посока споделяне на общински услуги или окрупняване на общините могат да решат този проблем, тъй като биха генерирали икономии на мащаба, които да понижат средните общинските разходи на човек от населението.

Важен компонент от общинските разходи е капиталовата програма, която отразява инвестиционната дейност на общините. Капиталовите разходи на общините възлизат на приблизително 1,88 млрд. лв. за 2023 г., което е с 48,41% повече от предходната година.

Подобно увеличение далеч надхвърля инфлацията за периода и отразява ясно намерение на централната и местните власти за по-интензивни общински инвестиции. Капиталовите разходи растат и като дял от общите – от 12,29% през 2022 г. до 15,02% през 2023 г.

Най-високи са разходите в Столична община (309,4 млн. лв.), Пловдив (100,1 млн. лв.), Варна (75,4 млн. лв.), Карлово (31,3 млн. лв.) и Бургас (29,5 млн. лв.). Логично, най-високи са разходите в големите общини, които имат повече инфраструктура налагаща изграждане на нови обекти, обновление и ремонти.

Същевременно актуални големи инвестиционни проекти могат да издигнат и по-малки общини нагоре в класацията. Например в периода 2022-2023 г. община Карлово изпълнява няколко мащабни проекта за рехабилитация на пътната и водопреносната мрежа на територията ѝ, поради което и общината е сред първенците по капиталови разходи за 2023 г.

Общо за страната капиталови разходи са 291 лева средно на човек от населението през 2023 г. – колкото са те приблизително в община Шумен например – като в 106 общини тази стойност е по-ниска. Най-високи са разходите в община Бяла, област Варна (3973 лв./човек), Сухиндол (3016 лв./човек), Царево (2377 лв./човек) и Кресна (2344 лв./човек).

Най-ниски спрямо населението са инвестиционните разходи в Плевен (59 лв./човек), Дупница (70 лв./човек), Пазарджик (80 лв./човек) и Дулово (81 лв./човек).

Подобно на общите, капиталовите разходи са най-високи на човек в по-малките общини, като отново важи аргументът за мащаба. Когато общината инвестира в инфраструктура, например даден брой километри пътна мрежа или сметище с дадена площ, тази инфраструктура струва повече на човек, когато обслужваните от нея жители са малко. Затова и капиталовите разходи на човек са диспропорционално по-високи в по-слабонаселените общини.