Очаква се увеличаване на броя на морските инциденти заради развитието на туризма - инциденти, настъпили с яхни, джетове, гумени и надуваеми лодки и т.н. Това заяви в интервю директорът на Дирекция „Управление на корабния трафик и информационно обслужване на морския и речния транспорт" в ДП „Пристанищна инфраструктура" Златко Кузманов. Това е един от резултатите, които са изведени от цялостния анализ на морското търсене и спасяване у нас, направен по време на туининг - проект между България и Англия. „Особено внимание се отдели на развитието на съдовете за развлечение. И в момента сме свидетели на яхтите, които се движат с много сериозна скорост. Очаква се нарастване на инцидентите в тази насока, защото освен професионалните моряци, навлизат и доста хора със самочувствие, които нямат необходимия практически опит на море", коментира Кузманов. По думите му - трябва да се работи в две направления - едното е превантивната дейност и второто - организацията на самото търсене и спасяване. Кузманов определи като изключително постижение на проекта постигането на по-добра координация между отделните институции.
„Направиха се доста сериозни изводи за средствата, които България трябва да поддържа - те са в сферата на хеликоптер, малки самолети за мониторинг на околната среда. Има в тази насока определени разговори. Те са в начален етап, но налице е желанието на нашия министър да осигури съвместно с МИС такъв хеликоптер за тежки ситуации. Ние преди няколко дни проведохме една спасителна операция на кораба „Лейди Еф" - тя показа, че научено е буквално като по учебник", категоричен бе експертът. Другото постижение е ново разчупване на формата на доброволческото търсене и спасяване. Част от закупените по програма ФАР катери ще бъдат предоставени на доброволчески структури. „В Бургас вече направихме това, във Варна. Даже участваха вече в първото учение и първото спасяване, което се извърши на кораба „Лейди Еф".
Очаква се това да се развива в следващите години. Не е нормално държавата да поддържа такива структури в непрекъсната готовност. Това е много скъпо, а е нормално да осигури определени средства за тяхното поддържане. Доброволци ще се намерят", категоричен бе Кузманов. Втората част на българо - английския проект е свързан с доставка на специализиран софтуер. „Той реализира крайните цели - първото е свързано с планиране на операциите по търсене и спасяване. Например - като се заложат данни за бедстващия обект, те имат определена подводна и определена надводна част, залагат се данни от миналото и прогноза и на тази база се правят изчисления къде ще се придвижи въпросният обект. Благодарение на тази програма се прави много бърз разчет на силите. Целта е колкото е може по-рано да се открие и достигне до обекта - това е задача номер едно в спасяването", каза Кузманов.
Източник: агенция "Фокус" |