„Сред стенописната украса, открита въобще от Първото българско царство, храмът в княжеския манастир в местността „Каарач Теке", поне засега, е единственият от този период, където са открити толкова много части от храмовата украса", беше категоричен археологът. По негови думи манастирът не е от най-запазените като сграда. Попконстантинов поясни, че на височина стените на сградата са запазени до 60-70 сантиметра за разлика от манастирския скрипторий, който е запазен до три метра на места.

Той каза още, че стенописните фрагменти са разпръснати в територията около манастирския и книжовен комплекс, защото след разрушаването му в края на десети век са били използвани в по-късен период от местното население за строеж на жилища, като хората не са се интересували от това дали камъните са били части от църква и дали на тях има стенописи.

Сред най-впечатляващите археологически находки, открити през този сезон в района са също нагръден бронзов кръст, малък железен кръст с размери 7 на 5 сантиметра, сребърни турски монети - „акчета", монети от Второто българско царство, и изключително много образци на белоглинената рисувана керамика, които се датират от края на девети и от десети век. Сред керамичните находки се наблюдава богато разнообразие на глинени съдове, част от които са внесени от Византия.
Част от още една сграда е открита в района на средновековния княжески манастир в местността „Каарач Теке". Попконстантинов уточни, че югозападно от сградата на скрипторията в манастирския и книжовен комплекс в момента се проследява стена с дължина 26 метра. Той допълни, че както и при скриптория, градежът на тази стена е смесен, като четири или пет реда камъни се редуват с още толкова редове тухли. По думи на Попконстантинов, се е оказало, че стената е част от сграда, чиято планова схема припокрива плана на манастирския скрипторий. Той добави, че постройката е разделена с преградни стени с размер 75 сантиметра на 6 помещения с ширина 2.5 метра. Според Попконстантинов, се очаква през следващата година да приключи работата по изясняването на плана на тази сграда, която огражда централния манастирски двор от запад.

„Другото, което искам да ви кажа, е, че откриването на тази нова сграда с дължина 26 метра е още едно свидетелство за величието на епохата и началото на златния век, чийто основи са положени от свети цар Борис Първи", подчерта Казимир Попконстантинов.

Източник: агенция "Фокус"