Окръжната прокуратура във Варна с допълнителни данни за пожара, при който загина пациент от психиатричната клиника в града

Окръжната прокуратура във Варна изнесе допълнителни данни за пожара, при който загина пациент от психиатричната клиника в града. Разследващите са категорични, че пациентът е бил обездвижен. Тепърва ще се установява защо.

Разследването до момента показало, че в 57-годишния мъж е имало запалка. С нея той вероятно се е опитвал с нея да прогори това, с което е бил вързан. Тепърва ще се изяснява защо е допуснато психично болен пациент в изолатор да има запалка. Докато тече разследването по случая, отново се повдигна въпросът за пробойните в психиатричната грижа.

Пациентът от Варна е станал жертва на пожара, но и жертва на хронично недофинансираната и с все по-осезаем глад за специалисти здравна система, казват специалистите. Последният трагичен случай постави на масата въпроси за кадровата, материалната и финансова обезпеченост. Че има нужда от спешни мерки показва и проверката на обмудсмана – пациентът е бил обездвижен, без наличие на видеонаблюдение в стаята, персоналът бил недостатъчен, липсвала е и система за пожароизвестяване, въпреки че за това е имало предписания. Коментар от болница "Св. Марина" все още няма.

"Вещо лице, което ще изготви пожаро-техническата експертиза при оглед на местопроизшествието, е установило части от запалка. Вероятно жертвата се е опитала да прогори това, с което е била обездвижена. Как се появява запалката там - ще бъде изяснено в края на разследването. Възможно е да е имало пропуск при проверката, или да не е могло да бъде извършена щателна такава с оглед състоянието на пациента", обясни говорителят на Окръжна прокуратура – Варна Радослав Лазаров. Според прокуратурата видеонаблюдение в помещението не е залог за предотвратяване на подобен инцидент. "Дори и да има видеонаблюдение в едно помещение, то има смисъл, ако зад монитора има човек 24 часа, 7 дни в седмицата", твърди Лазаров пред NOVA.

"За част от психиатричните пациенти даже не е необходимо да има 24-часово присъствие. Достатъчно е обучена сестра или специалист, които да бъдат гарант за адекватното лечение на човека", смята доц. Михаил Околийски от Националния център за обществено здраве и анализи. Достатъчно обучени специалисти обаче няма. "Преди години са се слагали усмирителни ризи. Аз хванах този период, но тогава в отделенията имаше по две дежурни медсестри и едната постоянно упражняваше контрол. Когато пациентите са много, а персоналът малко – няма как да се обърне внимание на всички", подчерта психиатърът д-р Веселин Герев.

Затова случаят от Варна не е прецедент, напомнят експертите. През октомври миналата година пациент загина при пожар психиатрична болница в Ловеч.

"Това е системна грешка поради липсата на режим – как тези хора да бъдат изолирани, когато това се налага в екстремни случаи – наблюдението да бъде непрекъснато и да няма риск от това човек да се самозапали и изгори като факла", твърди доц. Околийски.

Решението според него е деинституционализация на психично здравните услуги.

"Те трябва да бъдат в общностите, в които хората живеят –дневни центрове, защитени домове, които по най-добър начин отговарят на потребностите на хората", допълва експертът.

От Здравното министерство посочиха за медията, че реформирането на психиатричната помощ у нас е техен приоритет и напомниха, че е в ход изпълнението на стратегия за психично здраве. С цел подобряване на условията и оптимизиране на персонала в някои държавни психиатрични болници се преструктурират отделения. Предвиждат се и ремонти в 18 лечебни заведения. Очаква се изготвянето на план за деинституциализация.