© Varna24.bg

2. Относно намерението на Община Варна за рехабилитация на уличното осветление чрез дългово финансиране във вид на финансов лизинг в размер на 13 200 хил лева с параметри: срок от 6 години и лихвен процент до 6 % .
2.1 Финансов лизинг се използва предимно за придобиване на ДМА, чиято по-голяма част от полезния срок за използване на актива се покрива от срока на лизинговия договор . Следователно икономии от разходи за ремонти дейности и възстановяване на уличното осветление, които разходи досега са били около 75 % от разходите за подръжка на уличното осветление, община Варна ще реализира за срока на лизинговия договор и не е гарантирано, че след този срок ще продължи да реализира подобни икономии.
2.2. Фискалният ефект от лизинговия договор е предимно за лизингодателя от гледна точка на ЗДДС, докато ефектът за лизингополучателя (община Варна) се изразява във възможността за разсрочено заплащане на актива и внасяне на дължимият данък добавена стойност при внасяне на лизинговите вноски и лихвите по лизинга.
2.3. По така изнесените данни за ефекта от придобиване на ДМА чрез финансов лизинг община Варна би следвало да има разходи от ремонтни дейности за подръжка на уличното осветление в размер на около 25 % от досега извършваните разходи (около 500-530 хил.лв.), но ще натовари бюджета с капиталови и финансови разходи за придобиване на ДМА в размер средно около 2 320 хил. годишно и икономия на разходи за ел.енергия 19 % (или 237 хил. лв. годишно). В бюджета за 2010 година община Варна е заложила разходи за осветление в размер на 1 800 хил лева или 85 % от разходите извършени през 2009 година .
2.4. Разходите за осветление през 2009 година са били 3.6 % от разходите на Община Варна, а за 2010 година заложените разходи са 0.86 % бюджета . Следователно уличното осветление не е перо, което натоварна значително разходната част на бюджета на общината, но финансовия лизинг ще натовари общинския бюджет за следващите 5 години с разходи за изплащането му и след края на лизинговия договор няма гаранция, че ще се реализират икономии при експлоатация на ДМА .
2.5. Реалният ефект от финансовият лизинг е, че разходите за подръжка на уличното осветление през 2010 и следващите 5 години, чрез договора за финансов лизинг Община Варна трансформира в дългово финансиране за 2010 година. Това е де факто игра на цифри , с цел за да се увеличи приходната част на бюджета за 2010 година. За сметка на това разходната част на бюджета през следващите 5 години ще бъде натоварена с разходи за плащане на финансовия лизинг, които не е известно ще бъдат ли компесирани с планираните икономии при експлоатация на уличното осветление .
2.6. Посочената като предимство възможност за рефинансиране на банков заем или емисия на облигации чрез суап ‘ дълг срещу собственост ‘ не приемаме за предимство .
2.7. При оценка на ефектите от придобиване на ДМА чрез финансов лизинг е посочен като приоритет на Община Варна подобряване на жизнените условия на Община Варна , като основните отговорности на община Варна се свързват с осветлението на : паркове, сгради, забележителности, колоездачни алеи, спортни площадки. Следователно придобиваният ДМА ще се използва основно за обекти за обществено ползване.


Като ползи от въвеждане на системата за автоматизирано управление на уличното осветление се изтъкват :
- автроматизирано и автоматично регулиране на работата на съоръженията, което ще способства на премахване на досега извършваните разходи за транспорт;
- премахване на необходимостта за пренастройване на часовниците;
- Бързо локализиране на повредите, което ще доведе до икономии на труд, транспортни разходи и съкращаване на времето за отстраняване на авариите;
- Ежеминутно отчитане на разходите за ел.енергия;
- Икономии на ел.енергия;
- Постигане на социален ефект;
- Възможност диспечерския център да осигури допълнителни функции с цел съвместяване на дейности

В тази връзка не би ли следвало основена приоритет на Община Варна да е изграждането на инженерна инфраструктура (водоснабдителни и канализационни мрежи и пътища и улучно осветление) в теротирии на града, където липсва такава и подмяна на съществуващата (водопроводна и канализационна), която е доста амортизирана, причинява големи загуби, които се калкулират в цените на услугите заплащани от гражданите-данъкоплатци. За гражданите на Варна живущи в райони без инфраструктура ( или с частично изградена такава и то с техни средства ) не е приемливо да газят калта , да остават изолирани при тежки зимни условия поради липса на пътища , да се снабдяват с вода изграждайки собствени помпени системи и да ползват фекални ями, което увеличава разходите на семейния им бюджет и не е условие за наличие на добра градска среда. А едновременно с това община Варна да сключва договори за дългово финансиране на мероприятия за улично осветление с автоматизирано управление на места за обществено ползване , с цел да реализира икономии от незначително перо в разходите на общинския бюджет .

Няма гаранции, че Община Варна ще успее да изпълни приходната част от бюджета. Не е сигурно в какви размери ще са за следващите години приходите от делегирани от държавата дейности и субсидии и поетия сега дългосрочен финансов ангажимент как ще натовари разходната част на бюджета. Нивото на местните приходи не е гарантирано, че ще се запази. Нивото на данък върху недвижимите имоти би се запазило , но данък при придобиване на имущество вероятно да спадне драстично през настоящата и следващите години. Възможно е да спад и данъка върху превозните средства .

3. Устойчиво развитие в един европейски град какъвто е Варна би могло да се постигне само при наличие на създадена добра градска среда. Основна предпоставка за развитие на добрата градска среда е качествената инфраструктура-водоснабдителна и канализационни мрежи, елетрозахранване и пътища. При положение, че съществуващата инфраструктура на град Варна е остаряла (водоснабдителното дружество отчита 66- 70 % загуби за 2009 година) не може да се говори, че Варна е европейски град с качествена инфраструктура. В селищни образувания като Изгрев , Сотира, Акчелар, Руски окопи, Манастирски рид , Телевизионна кула, Добрева чешма и др., инженерна инфраструктура липсва или частично е изградена водопроводна с лични финансови средства на граждани живущи постоянно там , а канализационна липсва . Също така в тези райони липсват и пътища , така че е може да се говори за добра градска среда. Липсата на канализационна мрежа в посочените райони е предпоставка за активиране на свлачини процеси, които водят до създаване на опасност за живота на гражданите и тяхното имущество. Примери за това са свлачищата в Свети Никола, Траката, Трифон Зарезан, Журналист и др. Основна причина за тяхното активиране е липсата на канализация и като цяло допускане на строителство в райони, в които липсва улична регулация и изградена цялостна инженерна инфраструктура. Нецелесъобразно е община Варна за поема финансов ангажимент за години напред за финансов лизинг за ново улично осветление с цифрова система за контрол при положение, че състоянието на инженерната инфраструктура на града е крайно незадоволително.

4. Предложения
4.1. Приоритети за град Варна и дейности, върху които да акцентира Община Варна през настоящата и следващите години би следвало да са:
- изграждането на инженерната инфраструктура (там където липсва такава) и подмяна на амортизираната съществуваща, с цел да се подобри качеството на услугите и намаляне на загубите;
- изграждане на нови дъждовни канализации;
- предотвратяване на активиране на срутищни и свлачищни процеси в рискови райони поради липса на канализация;
- създаване на среда благоприятна за живущите не само в централната част и устроените жилищните квартали, но и за живущите в новообразуваните селищни образувания попадащи в чертите на града. Разширението на град Варна предвиждано с новия общ устройствен план, следва да е съпроводено с действия за изграждане на инфраструктурата, без тази дейност да се отлага за десетилетия напред;
- в период на икономическа криза Община Варна следва да поема финансови ангажименти не с цел да реализира икономии от общинския бюджет, а с антикризисна насоченост, които да подпомагат бизнеса, който да запазва работните места, да открива нови работни места и да не съкръщава персонал.
4.2. Община Варна да използва методи за дългови финансирания, при които ще е възможно да се влагат финансовите средства за ДМА с дълъг полезен срок, и реализацията на които ще способства за създаване на добра градска среда за данъкоплатците, а не предимно за туристите и гостите на град Варна.
4.3. Община Варна да привлича повече финансови средства по оперативните програми на Европейския съюз при активно прилагане на публично-частни партньорства.
4.4. Договори за дългово финансиране да се сключва при размер на лихвени плащания съответстващи на използваните в държавите членки на Европейския съюз и не повече от 4 %. Да се сключват договори само с фиксирана лихва, имайки предвид неясната продължителност на световната финансова и икономическа криза, която оказа съществено влияние и в България.


5. Относно Бюджета на Община Варна за 2010 година .
- приходната и разходната части на бюджета се запазват относително постоянни спрямо предшестващата година .
- предвидени са значително малки разходи за обещетение при отчуждителни процедури на собственост - 2 500 000 лв.
- сумата на предвидените приходи от продажба на общинска собственост в размер на 5 650 000 лв. е недостатъчна. Община Варна следва да не продава на ниски цени общинска собственост.
- общинският съвет да определи имоти общинска собственост, с които да бъдат обещетени собствениците, чиито имоти ще бъдат отчуждени за изграждане на инфраструктурни обекти;
- в бюджета да се предвиди перо за финансиране зимно снегопочистване със собствени приходи, поради крайно недостатъчните средства за целта отпускани от държавния бюджет за Община Варна.