©

Седянката бе пресъздадена така, както е правена някога от техните майки и баби. Хванати за ръце в хора, със скечове, хумор и отрупани софри с народни ястия и пивки, жените почетоха празника си.

Бабите споделиха, че във време, когато селата - стожери на българските традиции, се обезлюдяват, е по-важно от всякога да запазим хубавите фолклорни обичаи. Защото, когато хората имат "корени" и познават историята и наследството на своите предци, те са по-достойни и отговорни граждани на обществото си. А кой по-добър пазител на ценностите, културата и обичаите от майката?

За десерт всички се почерпиха със сладка царевица - царицата на полето, която е символ на новото начало, на живота, на хубавото .. и защото е златна като женските ръце.