Ами гласувайте! Щом само по този начин може да ни се повиши изборната активност... То бива, бива простотии, ама това вече е извън пътя. Така ни се пада . Овце разбират само овчия език. Срамота.

Един човек влиза в супер "high-tech" бар, където робот стои зад плота вместо барман. Отива човекът на бара, а роботът го пита: "Колко е Вашето IQ?". Човекът отговаря: "150". Роботът веднага му сипва 16-годишно уиски и започва разговор за глобалното затопляне, интерференцията на заобикалящата среда, квантовата механика, нанотехнологиите и т.н. Човекът остава много впечатлен от вечер... Затова и на другата вечер решава да тества робота. Когато роботът го пита за неговото IQ - той казва 80. Веднага роботът му сервира бира и му говори за футбол, карти, любими ястия, жени и пр. Все така заинтригуван, човекът се връща на следващата вечер отново. Роботът го пита: "колко е Вашето IQ?". А човекът отговаря: "Мисля, че е около 20…". Тогава роботът му сервира една голяма чаша с червено вино и го пита: "Е, значи пак ще гласуваме тази неделя за Кирил Йорданов, а?

РАЗКАЗЪТ ВАЖИ И ЗА КМЕТ!

СПАС ОТ ВТОРИЯ ЕТАЖ 5.06.2011 в-к "ПИСНА НИ" Започна предизборната кампания за президент на държавата и де що политически уроди имаше, вкупом се изсипаха от телевизора. Когато към тях се присъединиха Митю - Пищова, папа Жан, Златка и Сашка Васева, обикновения гражданин Спас от втория етаж получи сърдечна аритмия. Той бе инженер по професия, с политика не се бе занимавал никога, но сега се замисли. Щом такива кошмарни кандидати се явяваха с надеждата, че могат да оглавят държавата, или държавата нещо не бе наред, или самия Спас. Той глътна един аспирин, за да поразреди малко кипналата си кръв и въздъхна. Налагаше се да подаде собствената си кандидатура за президент. Нямаше никакви политически амбиции, нито го блазнеше славата или властта, но нали сред всичките тия чучела, бе необходимо да има поне един нормален българин! Нали вече двадесет години хората все с това се оправдаваха - че няма читав човек, за когото да гласуват. И така, речено - сторено! След две седмици, когато това стана известно, първо съседите му започнаха да шушукат и се подсмиват зад гърба му. После децата подсвиркваха след него като на куче, хилеха се глупашки и бягаха надалеч. Спас естествено се чувстваше неловко, но едва когато шефа на фирмата, където работеше го извика, той разбра в какви дълбоки води бе нагазил. - Ти кво, бе Спасе? На президент ще ми се правиш, а? Цирк ще разиграваш значи? - Не, защо! - опита да се защити инженера. - Какво, повишение на заплатата ли искаш? Малко ли ти се вижда, че изобщо си на работа, та си тръгнал да резилиш себе си и фирмата? - Ама аз ....! Просто ми писна вече! - От какво ти писна? - Ами все едни такива недомаслени уроди се кандидатират за президент, сякаш нормални хора в държавата няма! И депутатите ни такива, и министрите! - И ти кво? Ще променяш статуквото значи? - Ще го променям! - твърдо отсече Спас. Шефът му звънна на секретарката и тя веднага донесе две чаши с уиски, и голяма чиния, пълна с бадеми. Шефът и Спас се чукнаха , отпиха и шефът въздъхна: - Къде ще ходиш, бе човек? Къде се набутваш? - Защо? - повдигна вежди в недоумение Спас. - Ами щото нито си бил агент на милицията, нито си фалирал банки и предприятия, нито си убивал, изнасилвал и рекетирал! Дори на идиот не си се правил по телевизора! Къде се вреш, не разбирам! Не разбра ли, че нормални хора в тази държава няма? Иначе как щяхме да имаме за управляващи такива смешници? ....... А във фирмата вече тръгнаха слухове за теб! - Какви слухове? - Че си бил скрит гей, че си заклал тъща си преди да се разведеш, че си крал милиони от завода, където си работил по-рано и затова фалирал! - Ама това ...... сериозно ли? - подскочи Спас. - Не е само това! След малко ще дойдат от градската кабеларка, да те питат защо редовно си пребивал децата и бившата си жена по-рано. - Но аз и с пръст не съм ги докосвал! - удължи се физиономията на Спас. - Те да кажат, че сестра ти.... знаеш, пък ти върви доказвай, че нямаш сестра! Щом си се кандидатирал за президент, не ще да ти е много чист косъма! Досега си бе нормален човек, но откъде да знаем! Може да си прикрит садист или масов убиец! Читав човек отива ли да става президент на тази държава?! - Добре, добре! - разпери ръце Спас - Пускам си един месец отпуск и отивам на село при мама. Оттеглям си кандидатурата, само да спрат тия измислици за мен! - Ха така! Браво! - засмя се шефът му - Знаех си аз, че не си се съвсем чалдисал и ще се разберем! Че то иначе трябваше да те уволнявам! Не може такъв срам да лепиш на фирмата! Вече петнайсе години работим почтено и си изградихме добро име, а ти изведнъж искаш да го разрушиш! Президент ще ми става той! Пфу, ахмак! Добре, че дойде на себе си! - Да, да! - кимаше Спас, докато излизаше от кабинета на шефа. Отвън в коридора блеснаха светкавиците на няколко фотоапарата, а някакви нагли журналисти побързаха да му зададат един от друг по-ужасяващи въпроси. Спас покри главата си със сакото, както бе виждал да правят големите престъпници по телевизора и побягна. Най-после бе разбрал, че за да станеш президент у нас, трябваше да имаш тъмно и срамно минало, да си сбъркан отвсякъде и да мразиш всички, за да си достоен водач на нацията.