„Всеки ден нещо пада, но такова голямо парче досега не е рухвало. Вече на места се вижда голото небе" - жалва се Нерман Мустафова, чиято свекърва Айше Зекирова живее в призрачната руина от 1949 г. От тогава ремонт не е правен. Къщата е държавна собственост, а неин стопанин е областната управа. По 25 лв. наем на месец плаща Зекирова. Срещу тези пари получава несравнимата тръпка да живее в копторче с размери 2х3 метра и да не знае кога таванът ще падне отгоре й. „Да ходиш до тоалетната, когато вали дъжд, е много опасно. Постоянно се срутва мазилка от тавана, но този път много се уплаших", разказва Зекирова, която от 2 - 3 дни е с висока температура и не се храни. Към 9,30 ч. тя тъкмо се запътила към тоалета, когато парчето се откъртило. Цялата сграда сякаш се разтресла, а обитателите помислили, че са загубени. „Ще ни убие тука, тамън вдигах едни буркани и почна да пада отгоре. Никой не ни обръща внимание", разказа 71-годишният Ради Радев, който живее в съборетината от 6 години и плаща 18 лв. наем.
Като вали дъжд, е като земетресение, сградата постоянно вибрира. Живеещите обаче са свикнали със странното клатушкане. Под отломките могат да останат и 3 малки деца. Сред непоносимата мизерия в постоянен страх с майка си живеят и двама малчугани - 2-годишният Мартин и 6-годишният Любомир. Дечурлигата едва не се задушили това лято при пожар, тръгнал заради повреда в инсталацията. Спасява ги случаен гост от Турция. „Не ме е страх. Гледам телевизия и пиша" - смело заявява малкият Любчо, който вчера беше наказан от майка да си стои у дома, защото говорил глупости.
Източник: в. "Народно дело"