Битката при Варна - 10.11.1444 г.
Парк-музей "Владислав Варненчик" е мемориален комплекс, посветен на битката на народите, състояла се на 10.ХІ. 1444г. между 20-хилядната съюзническа християнска европейска армия, предвождана от полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело и 60-хилядните османо-турски войски на султан Мурад ІІ.
Изграден в центъра на бойното поле между две тракийски могили, от началото на миналия век до днес комплексът се е превърнал в култово място за поклонение на много европейски народи пред паметта на загиналите бойци в общата антиосманска борба, започнала през 1440г. с подписването на уния между Унгарското кралство и Полша за организиране на антиосманска кампания и прогонване на нашествениците от Европа.
Начело на кампанията застава юношата - крал Владислав ІІІ Ягело, който предприема два похода към турската столица Одрин и достига до пределите на България.
Първият, наречен "дълъг поход", е осъществен през 1443/4г. Обединените 40 - хилядни кралски войски минават победоносно през Ниш, Пирот и София. Достигайки до Златица, те са принудени да се върнат обратно в Унгария заради изключително суровата зима и заледените проходи през Балкана. Този поход е успешен в дипломатическо и военно-политическо отношение, но на българите не носи свобода.
В навечерието на 569-та годишнина от битката при Варна се отбелязва и 570-та годишнина от началото на антиосманската кампания на Балканите, започнала през есента на 1443 г.
През септември 1444г. започва вторият поход. 16-хилядната армия минава Дунава при Оршова и през Дунавската равнина се отправя към Черноморието.
На 10 ноември двете армии се срещат за решително сражение пред крепостта Варна. Първи атакуват турците. След променлив успех християните постигат превес - към средата на деня двата османски фланга са отблъснати назад. С 500 рицари кралят се спуска в атака срещу 10-хилядния яничарски център, охраняващ султана. Въпреки героизма на краля и неговите бойци, кралският отряд е разбит, а кралят - посечен от яничарска сабя.
По заповед на султана набучената на копие кралска глава се разнася по бойното поле, което обезкуражава и дезорганизира християнските войни. При Варна загиват 10 хиляди българи, унгарци, поляци, чехи, словаци, хървати, босненци, румънци, рутени и рицари кръстоносци. Българският и останалите поробени европейски народи се разделят за векове напред с мечтата си за скорошно освобождение.