Той отчете с удовлетворение, че темите, свързани с електронно управление, електронно гласуване, електронна идентификация, реално са в дневния ред на държавата и в частност на парламента. "Тези регламенти са важни за всеки един от нас - за гражданите и бизнеса, тъй като ще облекчат достъпа до административни услуги. Разбира се, не липсват спорни въпроси като служебното уведомяване например, но е изключително важно, че законовите текстове не са обвързани с конкретно техническо решение. Убеден съм, че това е правилният подход, защото динамиката в сферата на технологиите е много голяма и не съществуват гаранции, че след две години няма да има нови, по-ефективни механизми", разясни Павел Христов.

По повод електронното гласуване, което получи широка подкрепа и на състоялия се референдум, народният представител обясни, че новият Изборен кодекс предвижда през 2018 г. електронният вот да бъде експериментално въведен в 20 секции. 

"Това е реален шанс да увеличим избирателната активност и в резултат от това да намалим негативното въздействие на манипулираните, купени или контролирани гласове", смята Христов. В отговор на въпросите на граждани той изрази мнението, че стимулите биха били по-ефективни от санкциите в контекста на дискусията относно евентуалното въвеждане на задължително гласуване. "Според мен санкциите ще генерират напрежение и наказателен вот", коментира варненският депутат. 

"Дебатирайки казуса трябва да сме наясно, че все пак задължителният вот не е панацея. Това показва и опитът на Гърция, където гласуват 52% от избирателите", допълни Павел Христов. В качеството си на административен секретар на ПП ГЕРБ-Варна той изтъкна, че областната организация е в отлична кондиция за предстоящите президентски избори, като кандидатите на партията ще бъдат обявени през май-юни.
Акцент в разговора с хората бяха и дискусиите по повод нормативни промени, касаещи таксиметровия бранш.

Народният представител съобщи, че по новия закон за местни данъци и такси всеки един таксиметров автомобил ще дължи патентен данък на общината в размер от 400 до 1000 лв. съгласно решение, което вземе Общинския съвет. "Това са средства, които ще постъпват в местната, а не в държавната хазна, т.е. ще носят приходи на общините", уточни Павел Христов.