©

"С приети закони, а не с лозунги показваме решимост за борба с корупцията. Целта на новия антикорупционен закон е да обедини усилията на институциите и да постигне обмен на информация в реално време. В този контекст бих го определил като най-добрия хибриден модел, който може да доведе до реални резултати. Изцяло съобразен с Конституцията и законодателството на страната ни, новият механизъм ще заработи много скоро", разясни Павел Христов.

"Основният дебат не беше по структурата или начина, по който ще работи новото антикорупционно звено, а относно назначаването на неговото ръководство", припомни варненският депутат. По думите му позицията на БСП по спорните текстове е била мотивирана с амбицията да се концентрира повече власт в ръцете на президента. 

"България е парламентарна република и именно Народното събрание е най-висшият орган, който трябва да излъчи ръководството на новото звено", мотивира се Христов. Той бе категоричен, че ефективността на борбата с корупцията изисква обществена нетърпимост към проблема. 

"Колкото по-непримирими сме към корупцията в ежедневието си, толкова по-лесно ще се справим с това негативно социално явление, което далеч не е изолирано до три-четири институции в държавата, а е на всички нива", подчерта народният представител и допълни, че корупционните практики са сериозен проблем за доста по-богати и развити държави от България, дори за страни - основоположници на ЕС.

"В рамките на дебатите по вота на недоверие към правителството също стана ясно, че съвсем не сме на челните места в класацията за корупция. Тезите на опозицията не бяха добре аргументирани и очаквано не успяха да убедят нито парламентарното мнозинство, нито обществото. Оказа се, че вотът на недоверие дори раздели на две опозицията, тъй като много от народните представители от БСП бяха неприятно изненадани от изнесените факти, свързващи основните говорители на левицата с дружества, източили десетки милиони от КТБ", посочи Павел Христов. Той определи вотът на недоверие и като опит страната ни да бъде дискредитирана в началото на първото българско председателство на Съвета на ЕС. 

В отговор на поставените въпроси относно Истанбулската конвенция народният представител увери, че полюсните мнения в обществото ни са предпоставка за провеждането на широка дискусия по темата.

"С позицията си в подкрепа на конвенцията ГЕРБ подкрепя мерките срещу насилието над жените и децата. Мрачната статистика налага по-категорични и решителни действия в тази посока. Данните сочат, че минимум 25% от дамите в България са били жертви на някаква форма на насилие. Конвенцията обаче стана по-популярна с всевъзможни интерпретации за т.нар. "социален пол". В обществото ни, което е по-консервативно и се придържа към православните ценности, се отприщиха дискусии за третия пол и пр., а това напълно измести темата. Затова през следващите месеци ще бъде направено всичко възможно дебатите по Истанбулската конвенция да се проведат с участието на много експерти", заяви Христов.

Запитан за перспективите за въвеждане на еврото у нас, той коментира, че финансовата стабилност и постигнатите икономически показатели ясно сочат, че сме готови за чакалнята на Еврозоната. "Големият плюс в нашия случай е валутният борд, който дава гаранции, че преминаването към еврото няма да предизвика сътресения", обясни народният представител Павел Христов, който е и административен секретар на ПП ГЕРБ-Варна.

В рамките на срещата му с граждани, която се проведе в клуба на ГЕРБ - Приморски, взеха участие и районният кмет Петя Проданова и общинските съветници Калин Калевски и Борислав Нанков.