© | | Бивши и настоящи студенти от ВСУ "Черноризец Храбър": | виж още | |
Водачът на кандидат-депутатската листа на ГЕРБ във Варна Лиляна Павлова е родена на 6 декември 1977 година в София. Завършва бакалавърска степен "Международни икономически отношения" в УНСС, има степен магистър по "Публична администрация и европейска интеграция" от Варненски свободен университет "Черноризец Храбър" и следдипломна квалификация "Право" в УНСС. Доктор е по икономика. Работила е като финансов и офис мениджър по различни проекти (1997-1999 г.), експерт и началник отдел в дирекция "Национален фонд" в Министерството на финансите (2002-2009 г.). В кабинета на Бойко Борисов (2009-2013 г.) е заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, а на 7 септември 2011 г. оглавява ведомството, след като Росен Плевнелиев се кандидатира за президент.- Коя е Лиляна Павлова?
- Тази, която виждате - много пряма, много директна, може би понякога прекалено... Естествена съм.
- Зодия "Стрелец"...
- Да, огнена зодия - стрелям веднага в целта и често има потърпевши от стрелите ми. Те обаче не са изстреляни с лоши чувства. Може да съм много пряма, но в същото време съм готова да изслушам всеки, който има какво да каже. Считам себе си за диалогичен човек. Обичам да има ред, за да вървят нещата бързо и по план. Жалостива съм, нищо че не ми личи.
- Вие сте водач на листите на ГЕРБ във Варна и в Стара Загора, какви изводи си направихте от кампанията за парламентарните избори?
- Не съм политик, не съм се занимавала с избори досега. Това е първата кампания, в която участвам и мога да споделя днес, че не съм си я представяла така. За мен тя трябваше да е коренно различна - хората да чуят кой какво предлага като визия за управлението на страната! А какво се получи - заядливост и компромати! По време на срещите си с варненци разбрах, че хората искат личен контакт с нас, да ни видят, опознаят, да споделят болките си. Независимо дали срещите са на село, в читалището, с животновъди или културни дейци - хората искат простички неща и търсят решение първо на битовите си проблеми - да имат работа, спокойствие, улицата пред дома им да бъде асфалтирана, да е чисто. Това са исканията, независимо че ние не се явяваме на местни избори.
- Смятате ли, че срещите и разговорите с избирателите са достатъчни за една успешна кампания? Вие обиколихте Варненския регион поне два пъти, срещнахте се със стотици хора. Прави впечатление обаче, че много от вашите опоненти не правят кампании...
- Да, това е съмнителното - те не правят кампании, а имат процент от социологията, който им дава шанс да влязат в парламента. Скоро, минавайки през едно от селата в община Аврен, случайно попаднахме на сбирка на хора, организирана от наши опоненти. Зарадваха ни се, защото бяхме при тях, а другите просто им бяха платили да ядат и да пият. Казаха ни: "Така е най-хубаво, да се видим, да си поговорим!". Хората не искат да бъдат хранени предизборно, искат да бъдат чути и разбрани. Затова липсата на кампании говори за потенциален платен вот, нещо, което много ме притеснява. Не трябва да позволяваме платените гласове да решават бъдещето ни. Притеснява ме и друго - че за изборите има регистрирани 45 партии и коалиции - това означава сериозно разпиляване на гласове. Повечето от тези формации всъщност се борят за този 1 процент, за да получат държавна субсидия. Това според мен трябва да отпадне от закона.
- Но нали ГЕРБ ремонтира Избирателния кодекс?
- Да, но явно има нужда от още промени. Смятам, че само парламентарно представените партии трябва да получават субсидии и то достатъчно високи, за да могат да се издържат. При едно добро управление на тези средства партиите дори могат да правят дарения - само преди дни, например, по разпореждане на Бойко Борисов, ГЕРБ преведе средства за строеж на храм в с. Църква. Другата опция е американският модел, при който партиите са зависими от спонсорите си. Тогава - волю- неволю, ставаш заложник на спонсорите си.
- Каква е вашата прогноза за резултатите от изборите?
- Не обичам да давам прогнози. Виждам платения вот и нежеланието за гласуване - нещо, което е много обезпокоително. Трябва всеки да пусне бюлетина, за да има после право да критикува. Защото най-висшето право на демокрацията е правото на избор. Все пак, въпреки променливата обстановка, смятам че в парламента ще влязат 4 партии - освен ГЕРБ - като водеща политическа сила, БСП, ДПС и Атака. Колебанията около партията на Меглена Кунева само разпиляват десния вот. Проблемът за дясномислещите хора е, че няма кой да ги обедини. Надявам се ГЕРБ да се стабилизира и да направи това. Варна винаги е била град на дясномислещи хора и няма да допуснем да стане лява. От тук са стартирали знакови за държавата процеси.
- Със сигурност обаче вече сте разбрали, че Варна е и "особен град".
- Да, тук всичко е по-различно. В хората има натрупано недоверие. Като говоря с тях често ми споделят за проблеми, които са изцяло от компетенцията на кмета, а не на държавата. Това показва колко много бившият кмет се е дистанцирал от тези, които са го избрали на този пост. Затова и ние от ГЕРБ свалихме доверието си от него 2,5 години по-рано от изтичането на мандата му.
- Клишето - "падането на всички правителства започва от Варна", е вярно...
- Да - от морска столица Варна стана столица на протестите. Но аз искам да попитам - защо липсваше тази активна гражданска позиция, когато бе съсипана със застрояване Морската градина, когато са се издавали разрешенията за строежи там, когато се е извършило презастрояването на курортите, когато 12 г. пътищата в града са потъвали в дупки? Ако тази вълна от гражданска енергия бе вдигната преди 6 - 7 г., Варна нямаше да изглежда така.
- Има ли нещо, за което съжалявате?
- Не обичам да гледам назад. Нещо, което не е станало - значи не е трябвало да стане. Затова не съжалявам за нищо. Но, също така, никога не казвам "никога". Защото, когато през 2001 г. си тръгнах от МРРБ, където работех като експерт, омерзена, казах, че повече никога няма да се върна там. А ето, че през 2009 г. се върнах като министър.
- За какво мечтаете?
Искам България да стане по-добро място за живеене. Аз съм силен родолюбец - имала съм много възможности да уча и да работя в чужбина, но останах тук. И не съжалявам! Но много ми се иска да живеем по-добре и да има повече хора, които да милеят за родината си. Участвала съм и в предприсъединителния процес, в преговорите, знам как бяха уговаряни нещата за членството ни в ЕС - много от нашите представители се държаха смачкано - в експертните групи, в Комитета на регионите, каквото ни кажат - ние сме съгласни! Яд ме е! Трябва да имаме позиция, ние да определяме дневния ред, да имаме самочувствие и визия как да стават нещата. Все чакаме великия чужд експерт да ни каже кое как да стане - а като го видиш си даваш сметка, че не е повече от нас, само дето е по-добре платен и с по-голямо самочувствие. Затова ще се боря - да имаме самочувствие, да си повярваме, за да ни повярват и другите.
Източник: Дарик |