Управителят на "Трансинс рециклираща компания" Николай Николов, административният директор на компанията Ганислав Начев, охранителят Мартин Стоименов и неговият приятел Илчо Адамов ще чуят за пореден път решението на втората съдебна инстанция, с което се потвърждава доживотната присъда на всеки един от тях, произнесена за първи път от Варненския окръжен съд(ВОС) през 2011 година. 

Тези наказания бяха потвърдени два пъти на втора инстанция от Апелативен съд Варна, (последният път през юни 2014 година). 

Пресслужбата на съда припомня, че през октомври 2011 година от ВОС призна вината на четиримата подсъдими затова, че на 16 април 2007 година Ганислав, Илчо и Мартин в съучастие като съизвършители помежду си и с Николай Николов като подбудител и помагач, в близост до с.Кичево, Варненска област първо отвлекли, а по-късно в района на с.Круша умъртвили Димитринка Пекова и Венцислав Евтимов по особено мъчителен за жертвите начин и с особена жестокост. 

ВОС оправда всеки един от подсъдимите в това убийството да е станало умишлено. Николов, Начев, Стоименов и Адамов бяха осъдени да заплатят солидарно на 5-та наследници на Пекова и Евтимов по 150 000 лева - обещетение за причинените неимуществени вреди, както и направените разходи за адвокати по наказателното дело.

Девет месеца по-късно, през 2012 година Варненският апелативен съд потвърди изцяло присъдата на първата съдебна инстанция, но ВКС върна казуса на Апелативния съд с указания да се проверят щателно обясненията на подсъдимите по обвинението за убийството. Припомняме, че пред втората съдебна инстанция Начев, Адамов и Стоименов дадоха обяснения, свързани с личното им участие в отвличането и убийството на Евтимов и Пекова, и отрекоха участието на Николов като подбудител и помагач на престъпленията. 

През юли 2013 година Варненският апелативен съд даде рестарт на делото и допусна поискана от защитата на Николов и другите подсъдими допълнителна СМЕ. Тази експертна оценка трябваше да изчисти противоречията, които съществуват между фактическата обстановка, свързана с настъпилата смърт на пострадалите и обясненията на подсъдимите пред въззивния съд. Съдът допусна и нова Техническа експертиза, която да определи по несъмнен начин клетките на мобилния телефон на Николов във времето на извършване на престъплението. Почти година по-късно, през лятото на 2014 година Варненският апелативен съд отново потвърди изцяло животните присъди на четиримата подсъдими.

През м. май тази година ВКС отново върна на апелативния съд делото. В отменителното решение на върховните магистрати бе записано, че изводите по отношение на Николай Николов, свързани с участието му в престъплението като подбудител и помагач не са в резултат на анализ на събраните доказателства, а са повече на базата на предположенията. Върховните магистрати са счели, че противозаконно са били приобщени към доказателствения материал показанията на защитен свидетел №4, т.к. те не представлявали годно доказателствено средство.

На 28 септември тази година, в третия и последен старт на делото пред Варненския апелативен съд бе изслушана назначената тройна СМЕ, която отново отговари на въпроси за причината за смъртта на Пекова и Евтимов. Всички подсъдими се отказаха от възможността да дадат показания или да отговарят на въпроси, като поискаха въззивния съд да приобщи показанията им, дадени през 2013 година.
В решението на Варненския апелативен съд, с което се потвърждават доживотните присъди на Николов, Начев, Стоименов и Адамов е записано, че както отвличането, така и убийството на Пекова и Евтимов са извършени от подсъдимите при пряк умисъл. 

"Правилно ВОС е преценил, че умисълът за убийството е възникнал след отвличането на жертвите, като това решение е взето от Николов на 16.04.2007г. впоследствие - по време на срещата между него и двете отвлечени лица в района на устието на р.Камчия. Изпълнението на това решение е започнало незабавно - първо с набавянето на нужните средства като метални пръти и въже, а след това и с физическото ликвидиране на жертвите." Подсъдимите са съзнавали обществено-опасния характер на деянията, предвиждали са настъпването на последиците и са предвиждали неизбежния резултат. 

"По брутален начин са убити двама човека - овързани с въжета и тежести и живи хвърлени във водата. И всичко това е извършено хладнокръвно, с набавяне на необходимите средства. Налице са и три квалифициращи елемента - с проявена особена жестокост и по особено мъчителен начин са умъртвени две лица. От своя страна характеристиката на самите деяния придава висока степен на обществена опасност и на извършителите." Именно затова съдът счита, че в случая без особено значение са данните за личността на подсъдимите и за качествата им. 

Варненският апелативен съд счита, че наказанията на подсъдимите са съобразени най-вече с тяхната и тази на деянията им обществена опасност. А тя е толкова висока, че "напълно адекватно се явява определеното наказание за престъплението по чл.116 НК - "доживотен затвор". Законосъобразна и правилна според въззивния съд се явява присъдата и в нейната гражданско-осъдителна част.
Решението на Варненския апелативен съд, с което са потвърдени доживотните присъди на Николай Николов, Ганислав Начев, Мартин Стоименов и на Илчо Адамов подлежи на обжалване пред ВКС в 15-дневен срок