В не по-леко положение са поставени и колекционерите на стари монети. Освен че трябва да разполагат с валиден документ за всяка монета, те трябва да бъдат систематизирани и подробно описани в каталог. Това е изключително времеемко занимание. Въпреки че законопроектът дава възможност занапред нумизматите сами да оценяват сбирките, в България надеждните са 10-ина, казва професорът. Всеки собственик на колекция с повече екземпляри не би могъл в никакъв случай да опише и систематизира монетите в срок, дори и да се снабди с необходимия документ за произход, посочи той. Като пример Драганов сочи книгата, която прави за нумизматичната сбирка на Бобокови. Тя съдържа около 2000 екземпляра, а съставянето й е отнело на професора приблизително 2 години.

Трябва да се приеме гратисен период, в който да се регистрират частните колекции без да им се изискват документи, за които собствениците са уведомени твърде късно. Веднъж регистрирани колекциите като базови, с тях може да се търгува на аукциони и да се издават необходимите документи. В противен случай и постановките за провеждане на търгове ще бъдат напълно кухи, защото дефакто на тях няма да има какво да се продава. По негове мнение нумизматиката е редно като правно уреждане да се отдели от археологията и тя да е с по-либерален режим. Монетите са сечени в милиони екземпляри и те трудно биха могли да се определят като уникати.

Не одобрявам постановката, че само напълно проучени обекти могат да се отдават на концесия, каза още професорът. "Никога не можем да говорим, че изследванията по един античен обект за приключили. Частните лица удачно могат да помагат за разкриването на тези обекти", заключи той.

Източник: в. "Позвънете Новини"