"Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов" - АНОТАЦИЯ:
Книгата на проф. д-р Антония Велкова - Гайдаржиева може да бъде четена като духовна биография, житейска и професионална равносметка на една от най-средищните фигури в съвременното българско литературознание и модерна хуманитаристика. Предложените "изповеди" на критика и историка на литературата, на поета и прозаика, на афориста и есеиста, на преводача и мемоариста Светлозар Игов заедно с финалната студия на Антония Велкова-Гайдаржиева конструират плътен философско-критически портрет на съвременния литературовед и хуманитарист.

Тази книга е споделен духовен разказ за литературата като преживян опит, за пътищата на едно творческо дело като цялост и единство. Това е разказ за най-скъпите фигури, спомени, книги, за най-същностните въпроси, за най-съкровените идеали, за най-важните културни образци, за най-разтърсващите хуманитарни проницания - за незабравимите мигове от опита в/с литературата.

"Разговори"-те не представляват спонтанни устни изповеди или набързо нахвърляни творческо-биографични щрихи спрямо предварително зададените въпроси. Откровенията на най-проникновения ни литератор са дълбоко промислени, подчинени на законите и естетиката на писмената словесност. Те засягат наболели въпроси, свързани със съдбата на човечеството изобщо. Самата диалогична природа на учения като партниращ събеседник, нагласата му да размишлява дискутирайки, да обобщава събеседвайки, е родила идеята за тази книга. Често пъти концептуално задълбочените отговори сами предполагат последващите въпроси.

В книгата читателите ще се съприкосновят с десетки скъпоценни формулировки, класически звучащи определения, христоматийно отлети дефиниции, които директно могат да влязат в средношколските учебници и университетските курсове. Светлозар Игов притежава дарбата да именува явленията, да постулира законите на литературното развитие. И може би най-важното - на българската литература професорът никога не е гледал комплексарски като на регионално, локално явление, нямащо нищо общо със световната. Напротив, той неизменно е аргументирал своята европоцентрична концепция за родната литература.