Поетичната книга на Лора Маринова "Ноктюрно в до минор" представя пред читателя една преживяна художествена реалност на красота и тъга. Реалност, която извиква познание на битието и на себе си.
Заглавието на книгата, представляващо музикален термин, насочва към формата и стилистиката на текстовете - лирични миниатюри в традицията на литературния романтизъм.
Тоналността задава субективния, личен, изповеден характер на поезията. Заглавието насочва и към постановката на руския модернизъм за синкретизъм на изкуствата - музика, литература, живопис и театър, която се реализира и от факта, че част от стиховете са писани по картини на Димитър Борисов.
Първият стих започва програмно по отношение цялата стихосбирка :
" Шопен.
Ноктюрно до минор.
Безлунна нощ.
Пианото скърби и стене."
Фредерик Шопен е един от композиторите на романтизма, развил ноктюрното като жанр. "Шопеновите ноктюрни са символ на нежните и съкровени емоции, които може да пресъздаде и предизвика музиката". Ноктюрно «musique pour la nuit» се превежда от френски като "музика на нощта" и Шопен успява да пресъздаде красотата на нощта в една сантиментална мелодика, която разкрива странстването на Аз-а във вършения свят на чувствата и спомените. За Шопен казват, че е "поетът на пианото".
Този първи стих след надеждата завършва с образа на скръбта. Темите за любовта, за синовността, за миналото и бъдещето в поезията на Лора Маринова са осмислени посредством измеренията на времето и овладяната многолика тъга по отминаващото, по хармонията и извечно човешкото. Образът на времето се налага с неговите метонимии -"едничък миг", "тик-так", "секундите", "минутите", "часовете-векове", "времето лети", "часовникът отмерва", "отдавна, отдавна", "Часовника непотребен в черната бездна хвърли!" и "Там времето спи и сънува лица и моменти щастливи". Авторката използва асоциативния принцип и картинни фрагменти, за да моделира образите и конструира естетическото пространство.
Настроението тъга се внушава от образите на есента, невъзможното бяло щастие, и фигурите "измислен рай", "щастието кратко", "уморена отлита душата", "само пръст и пепел". Тъгата на Лора Маринова не е безнадежна и безпътна, отчаяна и разоряваща. Тя е онтологична, битийна, интелектуална и романтична. Лора Маринова ни представя една поезия с чувствителност на жена, дъщеря, майка и художничка.
Премиерата на стихосбирка "Ноктюрно в до минор" ще се състои на 20.12.2016г (вторник) в Градска художествена галерия от 11:00 до 13:00 часа.
Водеща на събитието ще бъде актрисата Юлияна Чернева. Ноктюрно в до минор, опус 48, №1 от Шопен ще бъде изпълнено от Боян Бъчваров, пиано.