Героите в пиесата пресъздават индивидуални и национални недостатъци на сръбския характер, в които лесно се припознава балканският манталитет. "Нашето представление трябва да бъде смешно, но това не е достатъчно. Добрият зрител идва не само да се смее, а да потърси къде неговата съдба се докосва до тази на героя. Ето защо целта ни не е да направим претенциозна социологическа студия, нито традиционна комедиографска картина, нито философска дискусия за сегашния и изминалия живот на света. Искам да има от всичко по-малко - колкото развлекателно зрелище, толкова и трагична равносметка за ставащото около нас и вътре в нас", пише в режисьорските си бележки Димитър Стоянов.
На последната, предгенерална репетиция (16 юни), един ден преди да ни напусне завинаги, той остана доволен от играта на актьорите, каза, че спектакълът е станал, отправи само още няколко препоръки и уточни някои дребни детайли със сценографа Тодор Игнатов.