Специална резолюция беше приета на Първия международен медицински конгрес на Югоизточноевропейския медицински форум, който се проведе в Варна. Участниците в този форум от България, наброяващи над 600 лекари от болничната и първичната помощ, от медицинските университети и различни здравни структури, остро поставиха въпроса, че не е възможно да се реализират структурни промени със 170 евро на глава от населението за здравеопазване при средно 1500 евро в европейските страни.
Предвид влошените демографски условия и негативни тенденции, заложени от предишни правителства, трябва да се търсят условия за оптимално финансиране. Необходима е адекватна и ясна краткосрочна и дългосрочна стратегия поне до 2020 година, а дори и още по-напред, с цел подобряване на лошите показатели. Проблемите, посочени във всички изнесени на конгреса доклади и в изказванията на участниците от Факултета по обществено здраве и от лекари, работещи в извънболничната помощ, общински, областни и частни болници, в спешната медицина, както и в други здравни структури ще бъдат изложени пред Министър-председателя, Президента, Председателя на Народното събрание и всички политически сили с оглед провеждане на дискусии и постигане на обществен консенсус.
На институциите ще бъде предоставена и приложената тук резолюция. Информация за резолюцията ще бъде изпратена и до Световната медицинска асоциация и до редица европейски организации в областта на медицината. Делегациите от присъстващите страни ще информират своите правителства за приетата резолюция, както и за конкретните проблеми на здравеопазването в съответната страна.
Ето и резолюцията:
Ние, участниците в Първия международен медицински конгрес на Югоизточноевропейския медицински форум, а именно лекари от Албания, България, Гърция, Македония, Република Сръбска, Босна и Херцеговина, Румъния, Словения, Турция, Украйна, в присъствието на представители на Световната здравна организация и Световния алианс за безопасност на пациентите, на фона на разглежданите социални проблеми и глобалните проблеми на здравеопазването в условия на икономическа криза, подкрепяме резолюцията, приета от състоялата се на 10 - 11 септември в Рига Конференция на Световната медицинска асоциация и подчертаваме, че икономическа криза означава трудни времена. Глобалната икономическа криза има съществено негативно отражение върху общественото здравеопазване и здравните системи в Югоизточна Европа. То е особено силно върху здравето на групите от населението с ниски доходи, за жените и децата. Нарастващата безработица и бедност , както и повлияното от кризата заплащане за здравни услуги често правят невъзможно хората да потърсят навреме медицинска помощ. Въпреки че в някои страни има известни успехи в преодоляване на отражението на икономическата криза върху здравните системи, тези успехи са по-големи в страните, в които правителствата са успели да запазят бюджета си за здравеопазване и гледат на кризата като на възможност за взимане на силни решения по отношение на реформите, които трябва да се извършат, с което правят дългосрочен принос към управлението на здравната система, поставяйки приоритет върху инвестиции в човешки капитал, подобряване на производителността и по-доброто му използване.
Икономическата криза е време за по-задълбочен размисъл. Правителствата, заедно с изпълнителите на медицинска помощ трябва да преразгледат корелацията между икономическата и здравната политика.
Периодът на икономическа криза е време на възможности. Това е подходящото време за модифициране на здравните системи, изоставяне на всичко, което е било излишно. Периодът на икономическа криза е време за преоценка и за смели решения, за поемане на отговорности , като здравните министерства трябва да играят особено важна роля за поставяне на здравните проблеми сред приоритетите на политиците и обществото.
Интердисциплинарното сътрудничество е не само предизвикателство за бъдещото здравеопазване, но също и фундаментален принцип, който, ако не бъде спазван, ще доведе до неудачи в държавата и администрацията, защото бъдещите поколения ще го виждат точно така. Интердисциплинарното сътрудничество в името на общественото здраве трябва да се превърне от думи в дела, от очаквания за построяване на мостове над пропастите за постигане на по-добро здравеопазване в реално изграждане на тези мостове. Основен принцип, на който се основава една развита и обществено отговорна държава трябва да бъде отговорността за здравето и здравната система. А медицинските организации трябва да защитават интересите на всички лекари, да бъдат органи за самоуправление и гарант за качество, да представляват и да лобират за съсловието.
Проблемът е универсален, но всяка държава трябва да търси решения съобразно специфичните условия в нея.