Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Анализи
Варна
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Бизнес
Криминални
Институции
Други
Читателски
| "Приказка за самотата" в арт галерия "Ларго" | ||||||
| ||||||
Всяка картина е като един запечатан миг, като един прозорец, през който ние, зрителите, надникваме тайно в душите на красивите героини на Владовите творби. Всички те гледат някъде встрани, назад, нагоре, покрай нас, но не и към зрителя. Това създава илюзията за дистанцираност и отчужденост, които пък идеално кореспондират с мотото на изложбата - "Приказка за самотата". Повечето творби са с камерни формати - 10/7.5, 18/24 и 20/26 см. И тази камерност също играе роля в замисъла на художника - тя помага всяка картина наистина да изглежда като уловен миг. Творбите са изчистени от детайли, фонът е разработен пестеливо и деликатно в колорита на образа на главното действащо лице - жената. Целта е именно да се почувства състоянието на духа на героинята. За по-пълното възприятие помагат и заглавията на творбите - "Меланхолия", "Самотата вътре в мен", "И слънцето спие бавно върху мен тъгата си", "Сянка на мечтите", "Цвете на спомените", "Притихнала в гърдите ми тъга"... А защо ли авторът е нарисувал толкова много тъга в творбите си? Ако се вгледаме по-внимателно в картините, може би ще открием, че този чувствителен и фин творец с лека ирония ни намеква, че май женската тъга не е точно това, което изглежда... Защото дори и да са самотни в картините му, прекрасните му модели внушават какви ли не мисли, но не и за самотност. В "Сивия фон на душата ми" ще видим една чувствено полегнала, като че ли очакваща някого хетера. В "Странен приятел" приказката за самотата е разбита на пух и прах, защото героинята нежно докосва верен приятел и в този изискан жест на излязла от източна приказка принцеса няма капка самота. В "Цвете на спомените" ще открием една девойка, влюбена, потънала в мечти, позата отново е чувствена, очите са притворени и само ароматът на цветето като че ли е този, който я отнася в спомените й сладки и нежни... Изключително силна е творбата "Менделсон. Концерт за цигулка". И тук самотата е загатната чрез внушението, че всеки един артист е сам във Вселената, когато е потънал в общуването със своя инструмент и със своето изкуство. Но тази самота същевременно е една илюзия, защото много по-въздействаща в творбата е силата на хармонията - хармония между две сродни души, хармонията между два красиви гласа, омагьосващо настроение и ритъм. Гледайки картината, като че ли чуваме сладките ритми на Менделсон, в ритъма на които се полюшва дори цветето, оживяло под въздействието на музиката. В картината "Сянка на мечтите" отново самотата е с две лица - не защото в картината има два женски образа. По-скоро художникът с намигване ни напомня за двойнствеността на женската природа. Светла, бяла и добра, истинската жена винаги е раздвоена и таи в себе си една друга, своя втора природа, своя сянка - по-загадъчна, полуприкрита, по-свенлива.... Бих искала да обърна специално внимание на две творби, които, въпреки че на пръв поглед са малко встрани от темата и от цялостното звучене на експозицията, са изключително майсторски разработени, бих казала, творби с музейна стойност - "Вратата" и "Олтарът". Двете картини са своеобразен композиционен център на експозицията, не само заради сложността на сюжета, но и заради дълбочината на разработената идея. Картината "Вратата" е потресаващо натоварена със символика. На пръв поглед имаме чувството, че огромната врата ще смаже крехката детска фигура, застанала в основата й. Не само дисбаланса в пропорциите е този, който ни шокира. Авторът умело си играе с цветовете, за да подсили внушението, рисувайки вратата в огнено-червен цвят. Тя е като една зейнала паст, разтворена, за да погълне крехката невинна, детска душа. Тежката колонада, обрамчваща вратата, също подсилва това внушение за тягостна безнадеждност и непреодолимо бреме на зримото битие. Но това е само на пръв поглед. Когато се вгледаме по-внимателно в детайлите, изведнъж откриваме, че в картината авторът е закодирал образите на много ангели-хранители на детската чистота и невинност на душите ни, която символизира образът на малкото момиченце. Това са не само двата ангела над вратата, не само двете молитвено коленичили жени, но и ярко блестящата между тях звезда - символ на надеждата. И най-накрая, най-силното попадение на този виртуозен художник Владимир Киров - от мрака, от дълбините на отвъдното, може би, от един друг свят, изплува безплътен, но ясно зрим, образът на майката, бдяща над своето малко, крехко и беззащитно съкровище, стоящо на прага на света... Картина, богата на символика, достойна за безкрайно съзерцание и наслаждение. И накрая, може би, платното с най-силен заряд в тази изложба - "Олтарът". Една изключително необятна и всеобхватна творба. От стените светците следят с кротост нежната, безплътна женска фигура, тръгнала към своята изповед или към своя олтар, на който да положи жертвено сърцето си... Откриваме образите на Свети Георги, на Архангел Михаил, Триединството е загатнато от трите свещи, горящи в самия връх на композицията. Цялата картина е обладана от дух на святост, кротост и смирение. Неслучайно и самата женска фигура като че ли е обгърната от студения полъх на това свято място, тя върви, потръпвайки не толкова от студа, колкото от неизвестността, която я чака. Фигурата създава усещане за каеща се, търсеща прошка, може би изгубена човешка душа (което внушение е подсилено от червената рокля с голи рамене - една съвсем не на място одежда). Именно от този силен контраст между каноничните символи и църковния интериор от една страна и светската дреха, прическа и излъчване на женския образ, от друга, идва силното вътрешно противоречие на творбата. И това силно противоречие художникът разрешава по един изключително въздействащ, каращ ни да настръхнем начин. Жената с фриволно разголена червена рокля всъщност крачи смирено, тръпнеща и пребледняла към своя олтар. И като че ли разбрал това, Този, който бди над всичко живо, е прострял милостиво очи към нея, докосвайки я с лъч светлина, идващ от някакъв източник отдясно, вън от картината, но обливащ я и водещ я напред, в нелекия път на покаянието. Невероятен, изключителен майстор, художник от световна класа, можем да заключим, съзерцавайки тази невероятна творба! |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Мария спечели в съда срещу фамилия Стораро
22:06 / 23.12.2024
Важна информация за безплатните карти за градския транспорт във Варна
10:20 / 23.12.2024
Жълти кодове за утре във Варна, ще има усложнения
14:10 / 24.12.2024
Пожар! Пламна голям увеселителен парк край Варна
09:27 / 23.12.2024
Опасно време: Жълт код за силен вятър, валежи от дъжд и сняг във Варна
08:34 / 24.12.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0888 53 26 24
novini@varna24.bg
©2008 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Varna24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Varna24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Varna24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: