Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Анализи
Варна
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Общество
Бизнес
Криминални
Институции
Други
Читателски
"Приказка за самотата" в арт галерия "Ларго"
Автор: Екип Varna24.bg 08:37 / 08.02.2013Коментари (0)856
©
От 08 февруари 2013 год. в седемдесет и четвъртата поред изложба арт галерия "Ларго" ще представи за първи път със самостоятелна изложба във Варна ловешкия художник Владимир Киров. Експозицията носи многозначителното заглавие "Приказка за самотата". Една изключително интересна и различна изложба, като започнем с това, че в тридесетината картини ще открием само и единствено женски образи. Авторът се е заел с нелеката и пълна с предизвикателства задача да изобрази богатото разнообразие от състояния на женската душа. Меланхолия, тъга, любов, чувствено съзерцание, мечтателност, и още, и още... Носителят на Голямата награда на последното биенале на миниатюрата в Русе (2011) отново ще ни очарова с изяществото на рисунъка и с тънкия психологизъм на образите, които е създал специално за варненци.

Всяка картина е като един запечатан миг, като един прозорец, през който ние, зрителите, надникваме тайно в душите на красивите героини на Владовите творби. Всички те гледат някъде встрани, назад, нагоре, покрай нас, но не и към зрителя. Това създава илюзията за дистанцираност и отчужденост, които пък идеално кореспондират с мотото на изложбата - "Приказка за самотата". Повечето творби са с камерни формати - 10/7.5, 18/24 и 20/26 см. И тази камерност също играе роля в замисъла на художника - тя помага всяка картина наистина да изглежда като уловен миг. Творбите са изчистени от детайли, фонът е разработен пестеливо и деликатно в колорита на образа на главното действащо лице - жената. Целта е именно да се почувства състоянието на духа на героинята. За по-пълното възприятие помагат и заглавията на творбите - "Меланхолия", "Самотата вътре в мен", "И слънцето спие бавно върху мен тъгата си", "Сянка на мечтите", "Цвете на спомените", "Притихнала в гърдите ми тъга"... А защо ли авторът е нарисувал толкова много тъга в творбите си? Ако се вгледаме по-внимателно в картините, може би ще открием, че този чувствителен и фин творец с лека ирония ни намеква, че май женската тъга не е точно това, което изглежда... Защото дори и да са самотни в картините му, прекрасните му модели внушават какви ли не мисли, но не и за самотност. В "Сивия фон на душата ми" ще видим една чувствено полегнала, като че ли очакваща някого хетера. В "Странен приятел" приказката за самотата е разбита на пух и прах, защото героинята нежно докосва верен приятел и в този изискан жест на излязла от източна приказка принцеса няма капка самота. В "Цвете на спомените" ще открием една девойка, влюбена, потънала в мечти, позата отново е чувствена, очите са притворени и само ароматът на цветето като че ли е този, който я отнася в спомените й сладки и нежни... Изключително силна е творбата "Менделсон. Концерт за цигулка". И тук самотата е загатната чрез внушението, че всеки един артист е сам във Вселената, когато е потънал в общуването със своя инструмент и със своето изкуство. Но тази самота същевременно е една илюзия, защото много по-въздействаща в творбата е силата на хармонията - хармония между две сродни души, хармонията между два красиви гласа, омагьосващо настроение и ритъм. Гледайки картината, като че ли чуваме сладките ритми на Менделсон, в ритъма на които се полюшва дори цветето, оживяло под въздействието на музиката. В картината "Сянка на мечтите" отново самотата е с две лица - не защото в картината има два женски образа. По-скоро художникът с намигване ни напомня за двойнствеността на женската природа. Светла, бяла и добра, истинската жена винаги е раздвоена и таи в себе си една друга, своя втора природа, своя сянка - по-загадъчна, полуприкрита, по-свенлива....

Бих искала да обърна специално внимание на две творби, които, въпреки че на пръв поглед са малко встрани от темата и от цялостното звучене на експозицията, са изключително майсторски разработени, бих казала, творби с музейна стойност - "Вратата" и "Олтарът". Двете картини са своеобразен композиционен център на експозицията, не само заради сложността на сюжета, но и заради дълбочината на разработената идея.

Картината "Вратата" е потресаващо натоварена със символика. На пръв поглед имаме чувството, че огромната врата ще смаже крехката детска фигура, застанала в основата й. Не само дисбаланса в пропорциите е този, който ни шокира. Авторът умело си играе с цветовете, за да подсили внушението, рисувайки вратата в огнено-червен цвят. Тя е като една зейнала паст, разтворена, за да погълне крехката невинна, детска душа. Тежката колонада, обрамчваща вратата, също подсилва това внушение за тягостна безнадеждност и непреодолимо бреме на зримото битие. Но това е само на пръв поглед. Когато се вгледаме по-внимателно в детайлите, изведнъж откриваме, че в картината авторът е закодирал образите на много ангели-хранители на детската чистота и невинност на душите ни, която символизира образът на малкото момиченце. Това са не само двата ангела над вратата, не само двете молитвено коленичили жени, но и ярко блестящата между тях звезда - символ на надеждата. И най-накрая, най-силното попадение на този виртуозен художник Владимир Киров - от мрака, от дълбините на отвъдното, може би, от един друг свят, изплува безплътен, но ясно зрим, образът на майката, бдяща над своето малко, крехко и беззащитно съкровище, стоящо на прага на света... Картина, богата на символика, достойна за безкрайно съзерцание и наслаждение.

И накрая, може би, платното с най-силен заряд в тази изложба - "Олтарът". Една изключително необятна и всеобхватна творба. От стените светците следят с кротост нежната, безплътна женска фигура, тръгнала към своята изповед или към своя олтар, на който да положи жертвено сърцето си... Откриваме образите на Свети Георги, на Архангел Михаил, Триединството е загатнато от трите свещи, горящи в самия връх на композицията. Цялата картина е обладана от дух на святост, кротост и смирение. Неслучайно и самата женска фигура като че ли е обгърната от студения полъх на това свято място, тя върви, потръпвайки не толкова от студа, колкото от неизвестността, която я чака. Фигурата създава усещане за каеща се, търсеща прошка, може би изгубена човешка душа (което внушение е подсилено от червената рокля с голи рамене - една съвсем не на място одежда). Именно от този силен контраст между каноничните символи и църковния интериор от една страна и светската дреха, прическа и излъчване на женския образ, от друга, идва силното вътрешно противоречие на творбата. И това силно противоречие художникът разрешава по един изключително въздействащ, каращ ни да настръхнем начин. Жената с фриволно разголена червена рокля всъщност крачи смирено, тръпнеща и пребледняла към своя олтар. И като че ли разбрал това, Този, който бди над всичко живо, е прострял милостиво очи към нея, докосвайки я с лъч светлина, идващ от някакъв източник отдясно, вън от картината, но обливащ я и водещ я напред, в нелекия път на покаянието. Невероятен, изключителен майстор, художник от световна класа, можем да заключим, съзерцавайки тази невероятна творба!








Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Зима 2024/2025 г.
ТВ и шоу сезон 2024/2025 г.
Бюджет 2025
51-ото Народно събрание
Боклуците в София
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Варна и региона.
e-mail:
Анкета
Как се справя Община Варна с овладяването на последиците от проливните дъждове?
Много добре
Добре, но можеше и по-добре
Не се справи
Пълна трагедия

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0888 53 26 24

novini@varna24.bg

За реклама:

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Статистика: