Първоинстанционният съд призна вината на седмината затова, че от юни 2001 година до юни 2006 година във Варна, за всеки един от тях в различен период, участвали в организирана престъпна група, която свождала жени и момичета към проституция. Евелин Димов, който беше обвинен като ръководител на групата, за склоняването към проституция на 17 момичета и за трафика на 19 от тях получи присъда от 2 години лишаване от свобода. и 2500 лв глоба. Иванакиев или „Сашо-Дебелия", който беше обвинен, че организирал, контролирал и непосредствено следил проституиращите момичета в курорта „Зл.пясъци", събирането и отчитането на средствата получи наказание 11 месеца „лишаване от свобода" и глоба от 2500 лв. Красимир Тодоров, Янко Дмитров и Митко Панайотов получиха условни присъди от 11 месеца лишаване от свобода, отложени с 3 години изпитателен срок и по 2500 лв глоба за всеки от тях. Пресслужбата припомня, че според обвинителния акт Панайотов с прякор „Митко-Малкия" играел роля в набирането на момичета и склоняването им към проституция. Красимир Тодоров и Янко Димов бяха признати за виновни, че в посочения период в Брюксел свождали момичетата към проституция. Димитър Димитров с прякор „Митко Барбата", участвал в престъпната група от 2001 до февруари 2004 год, като основно охранявал и контролирал проституиращите в курорта „Зл.пясъци" получи наказание 10 месеца лишаване от свобода. Същият размер на наказанието , заради престъплението свождане към проституция на 5 момичета на територията на курорта „Зл.Пясъци" получи и Тодор Тодоров, който има и глоба в размер на 2500 лв.
Съдът призна вината на седмината за престъпленията извършени на територията на република България като организирана престъпна група, свождала към проституция жени и момичета и ги оправда по обвиненията за трафика им в чужбин ВОС директно приложи норма от Европейското законодателство - Протокола от Палермо /2001 година/, по който България е страна и регулира тези отношения, но се намира в разрез с българското законодателство - нормите на чл.159 А, Б и В/за трафик на хора/ от НК. В материалите по делото категорично е доказано, че всяка една от пострадалите жени е дала доброволното си съгласие да проституира, както на територията на РБ, така и в чужбина.
Присъдата на ВОС подлежи на въззивен контрол в 15 дневен срок.