Продавачът на мартеници от ул. "Роза" Светльо, който е с тежка съдба, но има послание: Винаги ценете родителите си и ги обичайте всеки ден, това е най-важното

Това е история, към която няма как да останете равнодушни. История за силният дух, голямото сърце и още по-голямата усмивка на един продавач на мартеници във Варна. 

На ул. "Роза" във Варна един наглед обикновен щанд за мартеници се оказва част от необикновена история. Човекът, който ги изработва има живот, който е доста по-различен от тези на другите. Той е трудно подвижен, израснал е по домове, а след това се е наложило да живее в метална барака в продължение на 8 години. Въпреки всичко обаче усмивката не слиза от лицето му, а за да го направите щастлив е необходимо единствено да си купите мартеница от него.

Вече повече от 15 години продава мартеници. И въпреки, че усмивката грее на лицето му, той има тежка съдба.

"Израснах по домове от дете от детска градина, от бебе. Защото не познавах майка си и не я познавам все още. Но разбрах преди 2 години, че е починала, защото сестра ми ме намери. Но те са също като мен, са социално слаби и няма как да ми помогнат", споделя Светослав Райков пред NOVA.

Приятелката му Мариана Ангелова разказва, че той е добронамерен човек. "Аз, също като него, продавам мартенички и той ми подари цял стелаж. Не е желал нищо насреща. Има огромно сърце, но самият Светльо има нужда от помощ, макар да помага и на други хора", разкрива тя.

Светльо вече не живее на улицата, а в общинско жилище. "Много по-щастлив съм, защото имам топъл дом, вече има къде да се изкъпя и да се измия", казва той.

Трудно обаче се справя с разходите. "Някой път плача тайно и се прибирам вкъщи. Доходите ми са малки. 490 + 300 лв. за лекарства и за памперси. Даже те не стигат въобще. Наскоро ми откраднаха дрехите", разказва Светльо.

Именно затова, всяка продадена мартеница го прави истински щастлив и с усмивка споделя, че през годините хората са се променили към по-добро - и са започнали да му помагат повече.

"Аз съм щастлив, защото по този начин ми помагат да имам доходи, тъй като ми е много малка пенсията. Някой път оставам гладен, но повечето хора ми помагат за храна", разказва още той.

Светльо има и послание към всички. "Винаги ценете родителите си и ги обичайте всеки ден. Защото това е най-важното - цялото семейство е голямо богатство", призовава мъжът.